4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
[населено място], 13.01. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №4053 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. С. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Н., срещу решение от 10.02.2014г., постановено по в.гр.д.№12250/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.04.2013г. по гр.д.№1965/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от А. С. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт П., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. С. С. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №ЛС-03/21.02.2012г. на изпълнителния директор на [фирма] на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”началник отделение „И. и трансфузиология”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поставя въпрос: „има ли право служителят, чийто трудов договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ поради обстоятелството, че друг е спечелил конкурса за заеманата от него длъжност, да оспорва законосъобразността на този конкурс; допустимо ли е след като конкурсът за заемането на дадена длъжност не подлежи на обжалване, с оспорване на законността на уволнението, съдът да се произнесе по законосъобразността на този конкурс; допустимо ли е конкурсът да бъде разглеждан и в случай на допуснати нарушения на закона при провеждането му, да бъде признато оспореното уволнение за незаконно”. К. счита, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика касаторът сочи определение по ч.гр.д.№219/2005г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че контрол относно провеждането на конкурс, успешното му приключване и постъпването на спечелилото конкурса лице на работа съдът извършва в производството по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ при уволнение по чл.325, т.8 КТ, а не с отделен иск. Не е налице противоречи между посочената съдебна практика и въззивното решение, с което не е отречена възможността в производството по оспорване законността на уволнението по чл.325, т.8 КТ да бъде упражнен контрол относно провеждането на конкурс, успешното му приключване и постъпването на спечелилото конкурса лице на работа. Останалите съдебни актове, на които касаторът се позовава /определения по чл.288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване/, не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. К. счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, цитирана в обжалваното решение, вкл. решения по чл.290 ГПК, относно контрола, който съдът упражнява в производството по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ при уволнение по чл.325, т.8 КТ, относно провеждането на конкурса и в какъв обем.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „допустимо ли е провеждане на конкурс за длъжност, която се заема по безсрочно трудово правоотношение”. Така поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е стоял за разрешаване. По делото е прието за установено въз основа на съдържанието на допълнително споразумение от 19.05.2003г. към трудов договор /до провеждане на конкурс/, че длъжността се заема от служителката по срочно трудово правоотношение. Отделно от това касаторът не е обосновал наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ – не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване; отделно от това има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика по приложението на чл.90, ал.2 КТ.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „налице ли е било срочно трудово правоотношение, което да позволява обявяване и провеждане на конкурс за длъжността, заемана от ищцата”. Така поставеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. М. или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване предвид приетото в т.2 и т.3 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като представеното от касатора определение по чл.288 ГПК не представлява задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 255лв. на основание чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2014г., постановено по в.гр.д.№12250/2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. С. С. да заплати на [фирма] сумата 255лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: