О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 14.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.02.1912 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №49/2012 година
Производството е по член 274 ал.2,изр.второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№1766 от 03.02.2012г.,подадена от Д. А. Г.,Е. В. С.,В. А. В.,К. П. В. и Г. А. В.,чрез пълномощника им адвокат М. Д.,против определение №421/19.12.2011г. на Върховен касационен съд,І отделение,постановено по гр.д.№303/2011г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане касационна жалба вх.№1642 от 18.01.2011г.,подадена на 17.01.2011г. от адвокат М.Д.-пълномощник на Д. А. Г.,Е. В. С.,В. А. В.,К. П. В. и Г. А. В. срещу въззивно решение №1503 от 06.12.2010г. по гр.д.№2612/2009г. по описа на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по частната жалба, П. В. И. от [населено място],в писмения си отговор,счита подадената жалба за неоснователна и моли да се остави същата без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,касационният съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба срещу горепосоченото въззивно решение и е прекратил производството по делото,на основание член 280 ал.2 от ГПК.Изложени са аргументи във връзка с цената на предявения иск с правно основание член 108 от ЗС,която се определя към момента на подаване на исковата молба -28.12.2006г.и съгласно действащата към този момент разпоредба на член 55 ал.1,б.”б” от ГПК/отм/ възлиза на ? от данъчната оценка на процесния имот,която видно от писмо изх.№288 от 23.01.2007г. на Община [населено място] е в размер на 12618,30 лева.С оглед на тези данни и предвид действаща към този момент нормативна уредба,съдът е посочил,че цената на иска възлиза на 3 154,58 лева,поради което по така предявения ревандикационен иск , разглежданият случай попада в изключението на член 280 ал.2 от ГПК и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.По отношение на предявените субективно съединени искове, с правно основание член 59 ал.1 от ЗЗД,съдът е посочил,след съобразяване на допуснатото изменение с влязло в сила определение на въззивния съд,постановено по делото, всеки един от тях е с цена под 5000 лева,тъй като общия им размер заявен от всички петима ищци,възлиза на 6400 лева,които освен това се явяват акцесорни спрямо защитата на правото на собственост.
Видно от данните по делото,касаторите,настоящи жалбоподатели по частната жалба,са депозирали касационна жалба срещу горепосоченото въззивно решение,чрез Варненски окръжен съд до ВКС,с входящ №1642 от 18.01.2011г.,към който момент,съгласно изискванията на член 280 ал.2 от ГПК/Д.в.бр.100 от 21.12.2010г.,в сила от същата дата/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева.
С исковата си молба с вх.№20189 от 28.12.2006г. ищците,настоящи жалбоподатели,са посочили като цена на иска по член 108 от ЗС:400 лева/по член 55 ал.1б.”б” вр. с член 57 от ГПК/отм/,а съобразно представеното удостоверение изх.№23 от 23.01.2007г. на [община],Дирекция „Местни такси”/лист 31 от делото/ за данъчна оценка на процесния имот,същата е в размер на 12618,30 лева и съобразно горепосочената нормативна уредба в процесуалния закон, към този момент цената на исковете възлиза на 3 154,58 лева.Правилно касационният съд е приел,че въззивното решение не подлежи на касационен контрол,тъй като с оглед така заявената цена на исковете и депозирането на касационната жалба,при действието на процесуалните норми на ГПК,след изменението му посочено по-горе-в сила от 21.12.2010г.,размера на цената на заявените искове е под 5000 лева.
Неоснователни са доводите,изложени в частната жалба,че в настоящия случай,не следва да се приложи разпоредбата на член 55 ал.1 б.”а” и „б” от ГПК/отм/,а следва цената на иска да бъде определена според правилата на член 69 ал.1 от ГПК/ДВ бр.59./20.07.2007г.,в сила от 1 март 2008г./,като се позовават на разпоредбата на параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.Последната е неотносима в настоящото производство,тъй като касационното производство,както вече бе посочено е образувано с депозираната на 18.01.2011г. от касаторите касационна жалба срещу въззивното решение,от който момент е налице висящо касационно производство.Горепосоченият параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК предвижда, за касационните дела,образувани по касационни жалба,постъпили до влизане в сила на този кодекс/до 01.03.2008г./да се разглеждат по досегашния ред на делата от касационната инстанция,т.е.реда предвиден в ГПК/отм/,каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.
Наред с това в частната жалба,се навеждат доводи,че следва цената на иска да се определи,съобразно предвиденото в действащата понастоящем разпоредба на член 69 ал.1 от ГПК,които също са неоснователни.Както вече бе посочено,исковата молба е била депозирана на 28.12.2006г.,при действието на ГПК//отм/ и съгласно предвиденото в действаща към този момент уредба в процесуалния закон,а именно член 56 ал.1 от ГПК/отм/цената на иска се посочва от ищеца с исковата молба,която в настоящия случай е в размер под 5000 лева,поради което правилно и законосъобразно касационият съд е приел,с обжалваното определение,че въззивното решение не подлежи на касационнен контрол,съгласно член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №421 от 19.12.2011г. на Върховен касационен съд,гражданска колегия,І-во отделение,постановено по гр.д.№303/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. А. Г.,Е. В. С.,В. А. В.,К. П. В. и Г. А. В.,всички от [населено място] да заплатят на П. В. И. от [населено място],направените разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 200 лева/двеста лева/, за настоящото касационно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: