5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 3072 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Х. А. П. чрез адвокат В. К. от АК-К. срещу въззивно решение № 1846/31.03.2016 г. по в.гр.д. № 55/2016 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение на Благоевградския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора искове против [фирма], М…. район /М./ [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на уволнението му със Заповед № 228/22.07.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Техник, телекомуникации“ и за обезщетение в размер на 7830,42 лева за оставането без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законните лихви до изплащането.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното възззивно решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, относно обективната липса на качества и продължителността на това състояние като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ, както и за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на ищеца. Изложени са съображения, че произнасянето на съда е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в т.19 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК и Тълкувателно решение № 2/2004 по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГТК, както и решения по чл.290 ГПК – решение № 291 от 02.04.2014 г. по гр.д. № 2823/2013 г. на III г.о., решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на IV г.о., решение № 120 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 5128/2013 г. на IV г.о. и решение № 247 от 14.01.2013 г по гр.д. № 1257/2013 г. на III г.о., поставените въпроси се решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
От М…. Б. е подаден писмен отговор, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а доводите на касатора са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 228 от 22.07.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, поради неиздържани от работника изпити по Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУТЦЕМ/, проведени последователно на 21.05.2013 г., 28.05.2013 г. и 28.06.2013 г. В решението се приема също, че поради необходимостта от спазване на нормативно предвидените правила за безопасност на труда, които са вменени на работника по длъжностна характеристика, резултатите от положените изпити обосноват неефективно изпълнение на възложената работа. Когато се констатира обективно и трайно неефективно изпълнение на заеманата по длъжностна характеристика работа, работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работника поради липса на професионални качества в хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Заповедта за уволнение препраща към протоколите на изпитната комисия, подписани от работника, поради което според съда същата е мотивирана, а искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са неоснователни.
При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че по повдигнатите от касатора въпроси не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения: В практиката на ВКС се приема непротиворечиво, че липсата на качества е обективно състояние, рефлектиращо трайно върху ефективното изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко и за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия, бездействия и получените резултати. Когато работодателят констатира, че несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени трудови задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, които обективно и трайно пречат на работника или служителя да изпълнява ефективно трудовите си задължения е налице липса на изискуемите за съответната длъжност професионални качества по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ (В този смисъл решение № 165/06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).
Изложеното от въззивния съд, че проведените три изпита за правилата за безопасност по ПБЗРЕУТЦЕМ установяват липса на професионални качества на работника е съобразено със задължителната практика, в т.ч. с приложената от касатора практика по чл.290 ГПК, в която се приема, че отсъствието на професионални качества за изпълнение на съответната трудова функция не следва да почиват на субективна преценка или изолиран случай, но ако в резултат на проявената липса на качества работникът или служителят не може да изпълнява точно своите трудови задължения е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ. В случая, основните задължения на ищеца по поддръжката на телекомуникационните мрежи не биха могли да бъдат изпълнявани ефективно без необходимия минимум от знания и умения относно безопасността на работния процес, които работодателят е задължен да проверява периодично чрез обучение за придобиване/потвърждаване на съответната квалификационна група. Успешното преминаване на обучение по ПБЗРЕУТЦЕМ, всъщност е изискване към работника или служителя да притежава образователен минимум от знания и умения по безопасни методи на работа, поради което невъзможността да издържи положените изпити неколкократно, обосноват извод за отсъствие на професионални качества в продължителен период от време. В тази връзка, не е налице произнасяне в противоречие с решение № 247 от 14.01.2013 г. по гр.д. № 1257/2013 г. на ВКС, III г.о., в което се приема, че еднократната проверка на качествата на работника не може да обоснове липса на качества, което е различно от настоящия случай, в който ищецът в продължение на повече от един месец не е издържал изпити във връзка с безопасността на работния процес.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос. Не може да се приеме, че при липса на конкретно посочени действия, сочещи несправяне с работата, уволнителна заповед незаконосъобразна, тъй като в съдебната практика се приема, че мотивирането на заповедта от работодателя може да стане било като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни – решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на ВКС, IV г.о.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси, независимо че обуславят изхода на делото не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд формирана с т.19 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК и Тълкувателно решение № 2/2004 по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГТК, което изключва противоречивото им решаване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Правните норми във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение поради липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ не са неясни, непълни или противоречиви, което осигурява точното им прилагане, с оглед на което не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1846 от 31.03.2016 г. по в.гр.д. № 55/2016 г. на Окръжен съд Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.