2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 17.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1778/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. от[населено място] чрез адв. К. М. от Ст.Загорската адв.колегия срещу решение на Старозагорския окръжен съд № 213 от 30.VІ.2009 г. по в.гр.д.№ 255/2009 г., с което е потвърдено решение № 73 от 9.ІІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 1554/2008 г. на Старозагорския районен съд за отхвърляне на предявените й претенции с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, включително международноправни актове.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил писмен отговор от [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], пл. Св.Н. № 7 чрез пълномощника юрисконсулт Г. Б. И., в който се поддържа, че жалбата е недопустима поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Евенуално се изтъква, че тя е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на 4 гражданско отделение взе предвид следното:
Ищцата И. Г. е назначена в [фирма] на 14.ХІІ.2007 г. със 6 месечен срок за изпитване в полза на работодателя на основание чл. 70 от КТ, като със заповед от 10.ІХ.2008 г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 71 от КТ по време на ползване от нейна страна на отпуск поради бременност. Родила е дете на 26.ІХ.2008 г. Безспорно по делото е, че към момента на излизане в отпуск за бременност не е бил изтекъл 6 месечния срок за изпитване поради ползване преди това на различни отпуски (съгласно ал.4 на чл. 70 от КТ в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът). За да отхвърли претенциите по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ, Старозагорският окръжен съд е приел, че закрилата по чл. 333 ал.5 и 6 от КТ на бременна работничка или служителка е неприложима при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 71 от КТ, което представлява самостоятелно прекратително основание, при което работодателят е освободен от задължението да мотивира преценката си.
В изложението към касационната жалба са формулирани материалноправни въпроси : Има ли уредена в българското трудово законодателство абсолютна закрила при уволнение на работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане? Такава закрила може ли да бъде преодоляна с разрешение на някакъв орган или не? Тя абсолютна ли е или не – съобразена с правния режим на чл. 70 и 71 от КТ? Съобразено ли е българското законодателство[населено място] № 3 на Международната организация по труда за закрила на майчинството от 1919 г. ,[населено място] № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството от 2000 г., ратифицирана със закон, приет от 39 Н. събрание на 19.ІХ.2001 г. Д.в. бр. 85 от 2001 г. в сила от 6.ХІІ.2002 г.,[населено място] социална харта, ратифицирана със закон, приет от 38 Н. събрание на 29.ІІІ.2000 г., обн.Д.в. бр. 30/11.ІV.2000 г. ?
Върховният касационен съд, състав на 4 г.о. отделение намира, че постановеният съдебен акт на Старозагорския окръжен съд е съобразил утвърдената съдебна практика, че основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по Глава 16 на Кодекса на труда, регламентирани в разпоредбите от чл. 325 до 336, са неприложими към режима на договорите със срок за изпитване по чл. 70 – 71 от КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 71 от КТ представлява самостоятелно основание за преустановяване на трудовоправната връзка, имащо сходство и с регламентацията на срочните трудови договори по чл. 68 от КТ, което не се подчинява на изискванията в глава 16 от КТ. Именно посочената специфика обуславя неприложимостта на закрилата по чл. 333 от КТ към този вид договори. Новите разпоредби на чл. 333 ал.5 и 6 от КТ са приети именно в изпълнение на поетите задължения на България с посочените международноправни актове, станали част от вътрешното законодателство по силата на чл. 5 ал.4 от Конституцията на РБ, но те нямат отношение към регламентацията в чл. 70 и 71 от КТ. В тази връзка не може да се счита, че съществува абсолютна закрила на бременната работничка или служителка при уволнение, както и на такава, ползваща отпуск за бременност и раждане.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което искането за това на И. Г. следва да се остави без уважение. На ответника по жалбата при този изход на спора в призводството по чл. 288 от ГПК следва да се присъди сумата 80 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 30.VІ.2009 г. на Старозагорския окръжен съд постановено по в.гр.д.№ 255/2009 г.
Осъжда И. А. Г. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място] пл. С. Н. № 7 сумата 80 лв юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: