1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
С., 17.01. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 819 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-Д., против въззивно решение № 29 от 07.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1027/2010 г. на Добричкия окръжен съд, ГК, с което е отменено решение № 27 от 29.10.2010 г. на Добричкия районен съд, постановено по гр.д. № 3796/2010 г., в частта му, с която е отхвърлен искът на Т. М. Т. срещу касатора, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и този иск е уважен за сумата от 1095, 07 лв., обезщетение за принудителна безработица за периода от 15.10.2010 г. до 11.12.2010 г., като първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е потвърдено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените материалноправни въпроси са за приложението на чл. 333 КТ, и по-конкретно намира ли приложение Наредба № 5/1987 г. на М. спрямо работници, които са страдали от заболяване години преди прекратяване на трудовото правоотношение и към този момент вече не са били налице данни за наличие на заболяването, както и следва ли да се изисква разрешение от Инспекцията по труда за работник, на когото е определена 0 % намалена работоспособност и съответно ползва ли се от закрилата на чл. 333 КТ.
Ответницата по касационната жалба Т. М. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Т. от АК-Д., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че трудовият договор със служителката, страдаща от онкологично заболяване в кръга на посочените в Наредба № 5/1987 г. на М., е прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в нарушение на правилата за предварителна закрила – без предварително становище на ТЕЛК и съгласие на Дирекция „Инспекция по труда”, т.е. в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което заповедта за уволнение подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Във връзка със заявеното основание за допускане до касация, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените от касатора материалноправни въпроси за приложението на чл. 333 КТ, и по-конкретно намира ли приложение Наредба № 5/1987 г. спрямо работници, които са страдали от заболяване години преди прекратяване на трудовото правоотношение и към този момент вече не са били налице данни за наличие на заболяването, както и следва ли да се изисква разрешение от Инспекцията по труда за работник, на когото е определена 0 % намалена работоспособност и съответно ползва ли се от закрилата на чл. 333 КТ, по начина по който са формулирани, не са обусловили изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В случая, правният въпрос, от значение за изхода на спора по този иск е по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. на М.. По този въпрос е налице трайна съдебна практика, а именно че преди да пристъпи към уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят е длъжен да изпълни задълженията си по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 на М., като неизпълнението на задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение от районната инспекция по труда води до незаконност на извършеното уволнение. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за работодателя винаги съществува задължение да събере предварителни сведения за заболявания по чл. 1 от Наредба № 5, а задължението му да изиска мнение на ТЕЛК отпада само в случаите, когато работникът изрично е заявил, че не страда от заболявания по Наредбата и в предприятието не съществуват медицински документи, установяващи наличие на такова заболяване. В този смисъл въззивното решение отразява трайно установената съдебна практика, поради което и уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се явява незаконосъобразно и е отменено.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. В случая нормите на чл. 333 КТ, във вр. с разпоредбите на Наредба № 5/1987 г. на М. са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им е налице трайна и непротиворечива съдебна практика. В тази връзка направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 07.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1027/2010 г. на Добричкия окръжен съд, ГК, по касационната жалба с вх. № 1422 от 07.03.2011 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Т. М. Т. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: