О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 17.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 482 по описа за 2017г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. адв. В. Г. С. срещу решение № 331 от 10.10.2016г. по в. гр. дело № 424/2016г. на Хасковски окръжен съд, Гражданска колегия. С обжалвания съдебен акт е отменено в осъдителната му част решение № 112 от 19.04.2016г. по гр. дело № 1523/2015г. на Районен съд Димитровград, вместо това са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД общо за сумата от 13 800 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение по два договора за превоз, от която 7 200 евро – по CMR сер. № 000033 и 6 600 евро – по CMR сер. № 0000079, потвърдено е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 13 800 евро до пълния предявен общ размер по двата иска 15 200 евро и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер 2 500 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Х. оспорва касационната жалба и прави възражение за необжалваемост на въззивното решение, евентуално за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., бр. 50/03.07.2015г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника обективно съединени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД общо за сумата от 13 800 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение по два договора за превоз, от която 7 200 евро – по CMR сер. № 000033 и 6 600 евро – по CMR сер. № 0000079 и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 13 800 евро до пълния предявен общ размер по двата иска 15 200 евро. Видно от исковата молба, предявените искове са за заплащане на неустойка за забавено изпълнение по два договора за превоз, оформени с две международни товарителници – CMR сер. № 0000333 и CMR сер. № 0000079. Всеки от предявените искове е с цена под 20 000 лв., а именно цената на всеки от исковете е по 7 600 евро. Касае се за търговско дело, тъй като заявените претенции произтичат от договори за превоз, сключени между търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, т. е. търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 20 000 лв. и касационната жалба е подадена на 12.10.2016г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г., респективно чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция ДВ, бр. 100/21.12.2010г./ съгласно § 14 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015г./.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 331 от 10.10.2016г. по в. гр. дело № 424/2016г. на Хасковски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.