2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София 18.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………..………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 396 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е извънинстанционно – по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена на датата 18 юли 2013 г. молба на застрахователната компания [фирма]–София, съдържаща искане за отмяна – едновременно на основанията по т.т. 1 и 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК – на влязлото в сила въззивно решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 29.ІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 10854/2011 г., с което е бил уважен изцяло прекият иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ на Д. Д. Н от София срещу този застраховател, посредством осъждането му да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.Х.2007 г., в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената главница, но от по-късна дата- 7 април 2010 г., и до окончателното й изплащане.
По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответницата по молбата за отмяна Д. Д. Н от София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта, така и по основателността на искането, отправено от застрахователното д-во [фирма]-София, претендирайки за оставяне на молбата му с правно основание по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК без уважение и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 600 лв. (шестстотин лева), съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № А-0347249 от 20.ІХ.2013 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, образувано по гр. дело № 10854/2011 г., молбата на застрахователната компания [фирма]-София за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК на постановеното по това дело въззивно решение ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
1. По релевираното основание по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК:
Молителят ЗК [фирма]-София поддържа твърдение, че с последващо съдебно решение № ІІ-54-61 от 26 март 2013 г., постановено от СРС, ІІ ГО, 54-и с-в по гр. д. № 23991/2012 г., се прогласявала нищожността на застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в полица № 05-1-07754906 от датата 30.Х.2007 г. Видно обаче от диспозитива на това приложено към молбата за отмяна съдебно решение е, че с него е бил отхвърлен осъдителен иск на [фирма]-София срещу застрахователя настоящ молител с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ за сума в размер на 1 502.40 лв., „представляваща изплатено от ищеца по застраховка „каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 31 октомври 2007 г. от виновно противоправно поведение на С. П. С. при управление на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника”. Следователно не е налице последващо установяване по надлежния съдебен ред /чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК/ на неистинност на документ /застрахователна полица/, върху който е било основано влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се претендира. Константна е съдебната практика, че при влязло в сила решение, основано на подправен (неистински) документ, заинтересуваната страна може да иска отмяната му само чрез установяване на подправката с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 4 ГПК /респ. – по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.)/.
2. По основанието за отмяна по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК:
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В процесния случай застрахователят [фирма]-София основава настоящата си молба за отмяна на посоченото в пункт 2 от приложенията й заключение на съдебно-почеркова (графическа) експертиза, изготвено от вещото лице С. Е. Ц. и прието към датата на последното открито с.з. по гр.дело № 23991/2012 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54-и с-в, а именно 27.ІІ.2013 г. При съобразяване разпоредбата на чл. 199 ГПК това е възможно най-късната /и поради – най-благоприятна за молителя/ дата, считано от която той е могъл да се снабди с това доказателство /препис от заключението на графическата експертиза/. Преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, изчисляван по правилото на чл. 60, ал. 3 от процесуалния закон, следва да се счита изтекъл на 27 май 2013 г., докато, както това бе веднъж вече констатирано по-горе, молбата за отмяна е подадена на 18.VІІ.2013 г. и затова се явява процесуално недопустима (просрочена).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от застрахователната компания [фирма]-София /ЕИК[ЕИК]/ МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, на влязлото в сила въззивно решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, постановено на 29.ІІІ.2012 г. по гр. дело № 10854/2011 г., потвърждаващо първоинстанционното осъдително решение по спора, заведен по пряк иск на Д. Д. Н от София срещу този застраховател.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. дело № 396 по описа за 2014 г.