О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 21.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 761/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. М. и Н. В. М. против определение № 131/17.08.2017 г. по гр. д. № 1615/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молба им с вх. № 2995/29.08.2016 г., уточнена с молба с вх. № 4512/08.12.2016 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 48/24.03.2015 г. по гр. д. № 139/2014 г. на Районен съд – Костинброд. Жалбоподателите се оплакват от „формалистичен подход“ при разглеждане на молбата им, излагат съображения по същество на спора като оспорват събраните доказателства и заявяват, че сроковете по чл. 305 ГПК не са определящи при подаване на молбата за отмяна, а претендираните от тях основания са чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК.
Ответната страна по частната жалба Е. Ж. П. не е подал писмен отговор, в който да изрази становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С атакуваното определение предходният състав е приел, че подадената молба за отмяна от 19.08.2016 г. е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на предвидените преклузивни срокове в чл. 305 ГПК. Квалифицирал е твърденията на молителите като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е посочил, че тримесечният преклузивен срок за предявяване на молбата е започнал да тече от влизане в сила на постановено решение № 48 от 24.03.2015 г. по гр. д. № 139/2014 г. на Районен съд – Костинброд на 16.04.2015 г. и е изтекъл на 16.07.2015 г.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира:
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 9 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане. Доколкото искането за отмяна е обосновано с твърденията, че молителят М. не е бил надлежно представляван, а от друга страна се представят писмени доказателства, съдът е квалифицирал твърденията като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 и т. 1 ГПК в посочените хипотези срокът за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение е тримесечен, считано съответно от узнаване на решението и от снабдяване с новото писмено доказателства. Молителите твърдят, че е нарушено правото им на участие процеса, но същите са били надлежно представлявани от адвокат, който сами са упълномощили по делото, без данни пълномощията му да са оттеглени. От това следва изводът, че същите са били редовно уведомени за постановено решение с връчването на съобщение на пълномощника им и от този момент е започнал да тече срокът за подаване на молба за отмяна. От друга страна, предходният състав на ВКС е съобразил, че приложените към молбата писмени доказателства са били представени в открито съдебно заседание по делото и са били в държане на молителите, поради което срокът за подаване на молбата за отмяна, основано на твърдението за открити нови писмени доказателства от значение за делото, е започнал да тече от влизане в сила на решението. Противно на доводите, изложени в частната жалба, настоящият състав намира, че спазването на сроковете по чл. 305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за подаването на молба за отмяна, а неспазването им води до процесуална недопустимост. Условията, от които зависи упражняването на правото, представляват процесуална предпоставка за разглеждането на молбата, тази преценка за допустимост винаги предхожда преценката по основателността на молбата. Поради изложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а доводите на жалбоподателите са несъстоятелни.
Настоящият съдебен състав взе предвид и това, че в частната жалба не се съдържат никакви конкретни оплаквания за пороци на атакуваното определение. Отново са изложени твърдения по същество на предявения негаторен иск, по който е постановено влязлото в сила решение, наведени са доводи и за процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата. В частната жалба е посочено, че молителите основават искането си и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК без да са изложени твърдения, че вследствие нарушаване на съответните правила ищците по иска не са били надлежно представлявани или са били представлявани от лице без представителна власт. Това твърдение е опровергано, както обосновано е намерил предходният състав, от съдържащите се по делото доказателства за надлежно учредена представителна власт по отношение на адв. Т. с пълномощно от ищцата Н. от 05.09.2013 г. ( л. 17 от гр. д. № 139/2014 г.) и от В. Г. М. от 23.14.2014 г. – л. 78 от същото дело).
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 131/17.08.2017 г. по гр. д. № 1615/2017 г. на Върховен касационен съд, ІІ г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: