О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
[населено място], 22.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1114/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. М., [населено място] срещу решение № 100 от 17.10.2014г. по в. гр. д. № 232/2014г. на Бургаски апелативен съд, с което изцяло е потвърдено решение № 495/24.02.2014г., постановено по гр. д. № 783/2013г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционното решение, на основание чл.274, ал.1, т 1 и ал.2 КЗ /отм./, е осъден Н. М. да заплати на З. [фирма] сумата от общо 55 500 лева изплатени обезщетения за репариране на претърпени от С. Щ. и от Д. Т. имуществени и неимуществени вреди, законна лихва върху посочените суми, както и съдебни разноски.
Касаторът обжалва въззивното решение изцяло като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения регресен иск. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор по касационната жалба. Излага аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди уважаването на регресния иск по чл.227 КЗ /отм./, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество / правоприемник на застрахователното дружество по застраховка ”Гражданска отговорност”/ има регресно право към ответника- настоящ касатор, тъй като застрахованото лице и причинител на увреждането е употребил алкохол. Счел е, че въз основа на представената застрахователна полица се установява, че е налице валидно сключен договор със собственика на МПС, при управлението на което ответникът е причинил смъртта на наследодателя на пострадалите лица, на които застрахователното дружество е изплатило исковите суми, като е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция относно сключването на застрахователния договор. Уговорено е разсрочено плащане на на застрахователната премия на 4-ри вноски, като при подписването на застрахователния договор е внесена сумата от 24,75 лева, която представлява първата уговорена вноска, съобразно чл.192, ал.1 КЗ /отм./. Неплащането на следващите вноски е довело до прекратяването на действието на полицата, считано от 23.05.2007г., като към предхождащата тази дата непозволено увреждане, полицата е била валидна и обвързваща застрахователя/. Сравнението между индивидуализиращите белези на автомобила – рама, двигател, показва, че описаният в полицата лек автомобил е идентичен на управлявания от ответника към момента на ПТП, като е извършена единствено пререгистрация на контролните номера. Според решаващият състав, неоснователно е и възражението, че увреждането на пътниците в автомобила не се обхваща от застраховката „Гражданска отговорност”. Изложени са съображения, че изключени от кръга на третите лица, имащи право на обезщетение за претърпени вреди в резултат на притежанието или ползването на превозното средство, са само лицата, чиято гражданска отговорност е обект на застрахователно покритие – застраховащия собственик и упълномощените от него водачи. В конкретния случай пострадалият от ПТП е пътувал в автомобила, управляван от ответника, когато е причинена смъртта на първия, като съгласно чл.257, ал.3 КЗ, наследниците на починалия при ПТП с водач на автомобила – касатора, са трети лица, на които се дължи обезщетение за понесените от тях имуществени и неимуществени вреди. Причиняването на увреждането след употреба на алкохол е прието за установено, на основание чл.300 ГПК, въз основа на влязлата в сила присъда по отношение на ответника по иска, в която фактът на употребата на алкохола е квалифициращо престъплението обстоятелство, поради което е прието, че то е обвързващо за гражданския съд. Счетено е за неоснователно и възражението за липса на плащане на застрахователя спрямо пострадалите лица, като въззивната инстанция се е позовала в тази насока на приложените платежни нареждания.
В инкорпорираното в жалбата приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът формулира множество въпроси, като счита, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: /1/ за съществуването на регресното право, ако застрахователят не е имал качеството на застраховател към сключването на застрахователаната полица, съответно към момента на ПТП, респ. застрахователният договор не е влязъл в сила; /2/ за съществуването на правото на регрес при платени суми по невалидно застрахователно правоотношение при липса на валиден застрахователен договор; /3/ валидна ли е застрахователната полица при неизпълнение на формата за сключване / липса на трите имена на застрахования, застраховащия, липса на подпис и печат на издателя/; /4/ има ли право застрахователят да плати без заявена щета в срок, без разрешение на застрахователя за плащане, без застраховка злополука на пътниците, без лимит и без платена премия; без добавък за вписване на нов приобретател на описаното в полицата МПС; /5/ Със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с тарифа ГО-21, покрива ли се злополука на местата в МПС?; /6/ Има ли право на регресен иск застрахователят за платено недължимо обезщетение, въз основа на нищожна, не влязла в сила, прекратена, по невалиден договор срещу водач не страна по застрахователния договор?; /7/ за правото на регрес на застраховател, нелегитимирал себе си като ищец, платил обезщетение на наследници на пътник в МПС, въз основа на нищожна, невалидна, прекратена полица срещу водач не страна по застрахователния договор; /8/ Има ли валидно извършено плащане от застрахователя без да е представен за това валиден финансов документ?
Отговорът на поставените от касатора въпроси № 1, 2, 4, 6, 7 и 8 за съществуването на регресното право, предпоставя възприемането за верни на съдържащите са във въпросите твърдяния на касатора /че ищецът няма качеството на застраховател, застрахователният договор е нищожен /невалиден/, съответно не е влязъл в сила /неплатена премия/ или прекратен /непосочено към кой момент/, платеното обезщетение на пострадалото лице е недължимо платено, водачът не се явява страна по застрахователното правоотношение, платено е по невалиден финансов документ/, противно на приетото от въззивния съд, поради което тези въпроси не се обуславящи изхода на спора и по отношения на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Това е относимо и за въпрос №3, тъй като вкл. при наличие на препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция относно сключването на полицата, няма изложени мотиви относно формата на полицата и посочените във въпроса нейни реквизити. Въззивният съд не е обсъждал заявяването на щетата в срок, разрешение на застрахователя за плащане, застраховка пътници, лимита, добавък към полицата, смяна на собственост на автомобила и в тази част няма препращане към мотивите на окръжния съд, поради което свързаните с тези обстоятелства въпроси също не покриват критерия по чл.280, ал.1 ГПК. Даденият отговор от въззивната инстанция на въпрос № 5 е в съответствие със задължителната практика на ВКС – т.8 от Тълкувателно решение № 1 / 23.12.2015г. по тълк.д. № 1/ 2014г. на ОСТК на ВКС, поради което не се доказва наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 17.10.2014г. по в. гр. д. № 232/2014г. на Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.