1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
С., 23.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 775/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. С. от ПАК, срещу определение № 2 126 от 28.10.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1 198/2013 г. Със същото се потвърждава разпореждане № 3 780 от 26.08.2013 г. по т. д. № 1 043/2012 г. на Окръжен съд [населено място] ХІ – ти състав, с което е върната като просрочена въззивната жалба на дружеството против решение № 336/16.07.2013 г., постановено по цитираното дело.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение на Върховен касационен съд и решение на Върховен административен съд, постановено по административно дело.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Срещу решение № 336 от 16.07.2013 г. на ОС [населено място], постановено по т. д. 1 043/2012 г. е подадена въззивна жалба от [фирма] [населено място] с вх. № 23 791/22.08.2013 г. Съобщението за постановеното решение е връчено на дружеството по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 23.07.2013 г. Видно от данните по делото, ответникът (жалбоподател в настоящото производство) е бил призоваван на посочения в исковата молба адрес, последния вписан и в Търговския регистър – [населено място], [улица], който адрес не е променян и е настоящият вписан адрес на управление. Този адрес е посочен като актуален и в настоящата частна касационна жалба. Всички призовки, вкл. и съобщението за постановеното решение са изпращани на посочения адрес и са връщани с отбелязване, че такова дружество няма на адреса. Едва във въззивната жалба е посочен друг адрес за кореспонденция, но не са представени доказателства същият да е вписан в ТР като адрес на управление на дружеството. С разпореждане№ 3 780 от 26.08.2013 г. ПОС е върнал подадената жалба като просрочена, като е приел, че жалбоподателя е редовно уведомен за решението на съда на 23.07.2013 г. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Този съдебен акт е потвърден от П. с определение № 2 126 от 28.10.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1 198/2013 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподатателят е изложил доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, но не е конкретизирал правен въпрос, който според него е от съществено значение за изхода на делото. От данните по делото е видно, че релевантен е въпросът свързан с приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, респ. определение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение по граждански дела на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Представеното от жалбоподателя решение на Върховен административен съд не попада в посочените категории. Това налага извода, че същият не е обосновал наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като съгласно указанията дадени в т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС понятието „практика на съдилищата” не включва практиката на административните съдилища.
Не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Приложеното определение № 565/20.10.2009 г. по ч. гр. д. № 577/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ отд. в случая е неотносимо, тъй като касае приложението на чл. 47 ГПК по отношение на призоваването на ответник – физическо лице. Съгласно изричната разпоредба на чл. 50 ГПК мястото на връчване на съобщения на търговец и на юридическо лице е в канцеларията на посочен в регистъра адрес. В случая, обаче, на посочения адрес въобще не се намира канцелария на ответника, а офис на съвсем друга фирма, което е установено след многократни посещения на връчителите.
Постоянна и непротиворечива е практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК аналогична на чл. 51, ал. 4 от отменения ГПК. Според същата, когато страната – юридическа лице промени адреса си на управление и новия не е вписан в ТР и не е известен, приложим е реда на чл. 50, ал. 2 ГПК – съобщеният се прилагат по дело и се считат за редовно връчени. Същата норма се прилага и когато търговецът е напуснал адреса си без да изпълни задължението си за вписване на новия. В конкретния случай, жалбоподателят е призоваван и са му изпращани съобщения на посочения от него адрес и липсват данни по делото същият да е променен. Като юридическо лице същият е длъжен да осигури лице, на което следва да бъдат връчени съдебните книжа. Освен това, след извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на [фирма] и към настоящия момент като седалище и адрес на управление на дружеството е посочен адреса, на които са изпращани съобщенията от ПОС.
Представеното от жалбоподателя определение на Върховен касационен съд е постановено при друга фактическа обстановка, с оглед на което не обосновава наличието и на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 126 от 28.10.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1 198/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: