3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 56
София, 24.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 995/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ф. К. против въззивно решение на П.ски окръжен съд № 203 от 11.02.2010 год. по гр. дело № 64/2010 год., с което е оставено в сила решение № 2760 от 04.11.2009 год. по гр. дело № 6271/2009 год. на П.ски районен съд, с което на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД жалбоподателят е осъден да върне на М. С. Т. и А. С. Т. вещи по договор за наем от 01.07.2001 г., както следва: помещение-ресторант със складово помещение общо 110 кв. м с десет осветителни тела, ел. ключове и ел. контакти, електромер, водомер, тоалетна и плочник 100 кв. м с четири осветителни тела и ниска ограда на ул. „П.” № 22, гр. П., съставляващ част от имот № 706 по плА. на кв. Х. С. и да върна на М. С. Т. намиращото се в ресторант „Двата ореха” на ул. „П.” 22 гр. П. оборудване по споразумение от 01.07.2001 год.
В касационната жалба жалбоподателят поддържа, че исковете по чл. 233 ЗЗД била разгледани по реда на бързото производство, което било недопустима – процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представено е решение по гр. дело № 2346/2009 год. на П.ски окръжен съд, с което е проведено производство по чл. 435 и сл. ГПК – обжалване действия на ЧСИ от трето лице, неотносимо към предмета на обжалваното решение.
Ответниците М. С. Т. и А. С. Т. не са представили писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 233 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос е от значение за допустимостта на предявените искове, но не поражда основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 310 определя приложното поле на бързото производство, като особено исково производство, като в т. 2 е казано, че по този ред се разглеждат искове „за опразване на наети и заети за послужване помещения”. Материалноправната характеристика на разпоредбата сочи, че по този ред се разглеждат правоотношения възникнали по договор за наем, какъвто е иска по чл. 233 ЗЗД, уреждащ задължението на наемателя да върне на наемодателя веща с всички нейни принадлежности и в добро състояние, т. е. в състоянието, в което е била предадена като се отчетат онези похабявания, които следват от нормалното и ползване. С обжалваното решение съдът е постановил връщане на веща, предмет на прекратен между страните договор за наем, с всичките и принадлежности на посоченото правно основание, което попада в приложното поле на исковете, които се разглеждат по реда на бързото производство.
Поставеният правен въпрос е разрешен при точно прилагане на закона, като законовата разпоредба е ясна и не поставя проблем свързан с нейното тълкуване, което изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 11.02.2010 г. по гр. дело № 64/2010 год. на П.ски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ