О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 670 /2009 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. С. К. , упражняващ търговска дейност под фирма „ 8х7 С. К.” със седалище гр. С. против въззивното определение на Софийски градски съд № 6606/15.06.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 3830/2009 год., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд/ имащо характер на разпореждане/ с № 187 от 20.03.2009 год. по гр.д. № 218/2009 год. и на осн. чл.129, ал.3 във вр. с ал.2 ГПК, подадената от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ищец, искова молба вх. № 73964 / 29.12.2008 год. е върната, поради неотстранена в срок нередовност на същата.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск по същество.
В инкорпорирано в частната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател обосновава касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че „разглеждането на делото и даване ход по същество на същото би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правоприлагането, както и би затвърдило вярата в българското правосъдие”, поради което предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК са налице.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил факултативен касационен контрол и по силата на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК задължителна предпоставка от категорията на абсолютните за допускане исканото касационно обжалване е съдържащо се в същото произнасяне от въззивния съд по въпрос на материалното и/ или процесуално право, който да е обусловил крайния правен резултат по делото и по отношение на който приложение да намира един от изброените в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК критерии за селекция.
Следователно обстоятелството, че жалбоподателят, в чиято тежест , съгласно чл.284, ал.3,т.1 ГПК, законодателят е възложил посочване на основанията за допускане касационното обжалване, въпреки дадените му с разпореждане от 21.07.2009 год. изрични указания в тази насока, не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който като специфичен за делото да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а е въвел единствено оплаквания относно твърдяната неправилност на обжалваното определение е достатъчно, за да се отрече наличието на елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това, доколкото преценката на касационната инстанция за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл.274, ал.3,т.1 ГПК предхожда тази за правилността на обжалвания съдебен акт, то въведените с частната жалба основания за отмяната му, не могат да бъдат взети предвид и обсъждани при така констатирано отсъствие на изискуемата се от чл.280, ал.1 ГПК главна процесуална предпоставка.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая липсва аргументация и относно визирания от страната критерии за селекция, каквато бланкетното цитиране на правната норма не удовлетворява.
Пропускът на страната да обоснове приложното поле на касационното обжалване, по съображения черпени от диспозитивното начало и принципът за равенството на страните в процеса, не може да бъде отстранен служебно от касационната инстанция, поради което и на осн. чл. 278, ал.1 ГПК настоящият съдебен състав на ВКС, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 6606/15.06.2009 год., постановено по ч. гр. д. № 3830/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: