О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 26.01. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 246/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 107578 от Д. С. А. срещу определение № 16839 от 13.08.2014 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 10990/2014 г., с което се потвърждава определение от 29.05.2014 г. по гр. д. № 13400/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради липсата на процесуална легитимация на ищцата /касатор по настоящето производство/.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационната жалба Новак С. подава писмен отговор, с който смята същата за неоснователна по същество.
Върховният касационен съд допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С искова молба вх. № 3847 от 13.03.2014 г. жалбоподателката Д. А. е сезирала първоинстанционния съд да прогласи за нищожен, евентуално да се унищожи сключеният между М. Т. Н. /син на жалбоподателката/ и Новак Т. С. договор от 15.05.2009 г. за предоставяне на паричен заем от 19 600 лв., обезпечен с договорна ипотека на подробно описан недвижим имот. Районният съд е приел, че ищцата предявява чужди права – тези на сина й М. Н. в нарушение чл. 26, ал. 2 ГПК и поради това е прекратил производството по делото. С обжалваното по настоящето производство определение от 13.08.2014 г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение с мотивите, че с навършване на 18 – годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Следователно те могат самостоятелно да сключват сделки, включително договори за заем, както и да обременяват с тежести собствените си имоти. Трети лица могат да атакуват тези сделки, само ако имат правен интерес, т.е. само ако се засягат техни права.
Недоволна от въззивното определение ищцата подава частна касационна жалба, с която смята същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Прилага изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с формулирани два правни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл.
По първия въпрос настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие със свое собствено становище като е приел веднъж, че частната жалбата против първоинстанционното определение е допустима, а след това е прекратил производството поради липсата на правен интерес обуславащ правото на иск. В случая ищцата не прави разлика между материалното право, защитено именно с правото на иск и самото право на иск, за което законът има определени процесуални изисквания /надлежна процесуална легитимация, правен интерес, процесуална правоспособност и дееспособност, подсъдност на спора и др./
По отношение втория правен въпрос, формулиран от касаторката, дали в качеството си на майка на М. Н. има правен интерес да иска прогласяване на нищожността, евентуално да се унищожи сключеният договор за заем от сина й, настоящият съдебен състав намира също, че не следва да бъде допуснат до касационно обжалване, тъй като не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Съгласно доктрината и утвърдената съдебна практика /решение № 397 от 03.10.2012 г. ВКС, гр. д. № 538/2010 г.; определение № 674 от 02.10.2012 г. ВКС, гр. д. № 610/2012 г./ правото на иск принадлежи не само на носителя на материалното право, засегнато от правния спор, но и на трети лица в изрично предвидени от закона случаи. За да имат право на иск обаче те трябва да имат интерес от разрешаването на правния спор. У. иск, какъвто е искът за нищожност на договор, респективно конститутивният иск за унищожаемост поставят изискване за правен интерес от тяхното провеждане. Правният интерес се явява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, обуславя принадлежността на правото на иск и процесуалната легитимация на лицето оспорващо валидността на чужда сделка. Посочената предпоставка следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към момента на постановяване на решението по него.
Правният интерес се извежда от правните твърдения на ищеца, който може да е носител на спорното право, може и да не участва в спорното материално правоотношение, но неговото право да се засяга от правото претендирано от друго лице. Свързаното с правния интерес от иска материално право може да произтича от различни пораждащи го факти, но при всеки случай ищецът следва да установи, че нищожната/ унищожаема сделка е правопрепястващ факт за настъпването на определени гражданскоправни последици в неговата имуществена сфера. Ето защо понятието за правен интерес следва да се различава от житейския смисъл на думата. Макар и като майка на едната страна по сделката – М. Т. Н., правната сфера на касаторката остава незасегната от договора за заем. В този смисъл е процесуално недопустимо да се иска прогласяване на нищожност, респ. унищожаване на договора.
На ответницата Новак С. не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16839 от 13.08.2014 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 10990/2014 г., с което се потвърждава определение от 29.05.2014 г. по гр. д. № 13400/2014 г. по описа на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: