О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 29.01.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2517 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 8.02.2017 год. по гр. д. № 2265/2016 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 3.10.2016 год. по гр. д. № 244/2016 год. на Провадийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [община] установителен иск за собственост на апартамент № 4, на втори етаж, вх. „А”, в жилищен блок № 7, находящ се в кв. С., в [населено място], кв. 9, парцел 1-ЖС, със застроена площ 73.07 кв. м., подробно описан, с прилежаща изба № 4, както и 2.3580 % ид. ч. от общите части и правото на строеж и за предаване на владението от общината на този имот, както и за обезсилване на съставения акт за частна общинска собственост № 1406/2011 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищеца [фирма], чрез пълномощника му адв. В. Б., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск за собственост бъде уважен, с присъждане на направените по делото във всички инстанции разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че релевантните за извода на съда за придобиване по давност на апартамента от общината въпроси се свеждат до начина на манифестиране на анимус от страна на общината чрез еднократен отказ да издаде удостоверение за данъчна оценка при приемане на плащането на местни данъци и такси от страна на дружеството и въпроса относно начина на установяване намерението за своене в съзнанието на представляващия ЮЛ чрез поведението и съзнанието на служителите му, по които въпроси касаторът поддържа да не е налице съдебна практика.
Ответната [община], чрез пълномощниците си адв. Г. Н. и адв. Г. Г., счита, че не е налице формулиран обуславящ правен въпрос като обща предпоставка за достъп до касационен контрол, както и липсва релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК., респ. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанието за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касатора ревандикационен иск за спорния апартамент, въззивният съд приел, че е осъществен фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП /отм./ относно придобиване правото на собственост върху имота от търговското дружество при установеното по делото преобразуване на фирма „К.”-В. в ДФ „К. о.” – П. като правоприемник на З. за к. о. „П. Ш.”, [населено място], на който този апартамент е бил предоставен през 1984 год. от ОНС В. за стопанисване и управление /представени са заповед № 363 от 17.02.84 год., А. № 740/16.09.85 год./. Въпреки трансформиране на собствеността върху спорния апартамент от държавна в собственост на търговското дружество, ищец, съдът намерил за основателно възражението на ответната община за придобиване на имота на основание давностно владение в периода от 1999 год. до предявяване на иска 2016 год. Упражняваната фактическа власт върху имота в продължение на необходимия срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е установено от показанията на свидетелите, служители в общината, осъществявали в това им качество проверки на имота, поддръжката му и отдаването му под наем от общината, при данни и за декларирано ясно намерение в писмо на кмета от 27.01.2012 год. и съставения АОбС № 1406/15.12.2011 год. Тези предпоставки не са опровергани от ищеца с ангажиране на доказателства, който е следвало да установи претендираното от него вещно право, с оглед предявения ревандикационен иск, което не е сторил.
С оглед на това изходът на делото е обусловен от произнасянето по въпроса за наличието на фактическия състав на придобивната давност, което с оглед осъществяването му от страна на общината поставя въпроса за начина на манифестиране на намерението за своене и чрез кого, както и този за начина на установяването му по отношение представляващия общината, по които въпроси с оглед липса на представена и намерена съдебна практика следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 150 от 8.02.2017 год. по гр. д. № 2265/2016 год. на Варненския окръжен съд.
Указва на [фирма], чрез пълномощника му адв. В. Б., в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 31.68 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: