4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 56/05.02.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4183 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 523/ 06.08.2019 г. по гр.д. № 1233/ 2019 г. в частта, с която Старозагорският окръжен съд, потвърждавайки решение № 35/ 15.03.2019 г. по гр.д. № 588/ 2018 г. на Гълъбовския районен съд в обжалвана част, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развалил до размер на 4/ 6 ид. части от договора по н.а. № 70/ 13.02.1997 г.
Решението се обжалва от С. Р. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроси за критериите, по които приобретателят по договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка може да защити права си по иска за развалянето на договора, когато приобретателят е оспорил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД с твърденията, че: 1. прехвърлителят е сключил и друг договор за прехвърляне на право на собственост върху друг недвижим имот срещу задължения за гледане и издръжка, поети от трето лице; 2. прехвърлителят разполага с достатъчно средства за задоволяване на своите нужди за храна, облекло, лекарства и живее по свое желание с трето за договора лице в имот, чиито консумативни разноски са покрити и не е демонстрирал необходимост да установи общо домакинство с приобретателя и 3. отношенията между страните по договора са добри, а помежду им е нямало никакви пререкания или правен спор, включително за (не)изпълнението на договора? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи решението. Позовава се на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол, но не се позовава на конкретни решения, с които Върховният касационен съд или на Върховният съд на Република България е извършвал казуално или нормативно тълкуване по повдигнатите въпроси. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът по касация Д. П. Х. не е постъпил писмен отговор на жалбата.
Д. К. Т. и З. Н. П., ответници по предявения иск заедно с касатора, не изразяват становище по делото.
Върховният касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет (обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), подадена е от легитимирана страна (касатор е един от ответниците), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Делото е образувано по искова молба на Д. П. Х. срещу съпрузите С. Р. Т. и Д. К. Т. и срещу З. Н. П.. Ищцата е твърдяла, че с договор по н.а. № 70/ 30.12.1997 г. тя и нейният съпруг К. З. Х. са прехвърлили на дъщеря си Д. Т. и на нейния съпруг С. Т. 1/ 2 ид. част, а на внука си З. Н. П. – останалите 1/ 2 ид. части от правото на собственост върху едно дворно място в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка, но тримата приобретатели на имота не изпълняват задълженията си години няколко преди смъртта на прехвърлителя К. Х. на 19.06.2005 г.
Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен над 4/ 6 ид. части поради настъпило наследствено правоприемство в правото по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на починалия преди образуването на делото прехвърлител К. Х., но в полза на другите му наследници, различни от ищцата, преживялата го съпруга.
Въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила и в частта, с която искът е уважен срещу З. Н. П. – за 4/ 12 ид. части от договора. Следователно касационната жалба има за предмет останалите 4/ 12 части от правото по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, упражнено от ищцата Д. П. Х. срещу съпрузите Т., двама от ответниците по иска. Качеството им на необходими другари извежда присъединяване по право на Д. Т. към касационната жалба от нейния съпруг (аналогия от чл. 265, ал. 2 ГПК поради обстоятелството, че прехвърлените с договора ид.части от правото на собственост съпрузите Т. са придобили при условията на имуществена общност).
Въззивният съд е подложил на тълкуване договора по н.а. № 70/ 13.02.1997 г. и като не е съзрял ограничение в обема на задълженията на приобретателите, е приел, че те се изразяват в ежедневно, непрекъснато и непосредствено полагане на всички необходими грижи и издръжка за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителите. Поставил е тежестта за установяване на обстоятелствата, които установяват такова точно изпълнение по договора, в тежест на ответниците (чл. 154 ГПК).
Въззивният съд е съобразил, че оспорване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е предприел единствено ответникът С. Т. (сега касатор). Той е твърдял, че до смъртта на К. Х. прехвърлителите са получавали грижите и издръжката, уговорени с договора, а след това ищцата Д. Х. се е установила да живее при другата си дъщеря и не е демонстрирала необходимост от грижи или средства, които С. Т. да е отказвал. Касаторът е твърдял също, че средствата, които ищцата получава от пенсия и онези, които е получила от продажбата на свой имот на другата си дъщеря, са достатъчни да покрият нейните нужди.
Въззивният съд е намерил, че събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели, еднозначно установяват, че преди и след смъртта на К. Х. ответниците не са полагали грижи и не са давали издръжка на прехвърлителите. Приел е, че възмездният характер на договора по н.а. № 70/ 13.02.1997 г. е източник на тези задължения за приобретателите, а не ги погасява размера на получаваната пенсия или средствата от продажбата на имот на другата дъщеря на ищцата, нито съжителството на съпрузите Х., а след смъртта на К. Х. – само на ищцата Д. Х. в дома и със семейството на тази дъщеря. Добавил е, че доказателствата за запазени добри отношения между страните, въпреки неизпълнението на договорните задължения, е без значение за възникналото право на разваляне на договора в обема, до който дължи произнасяне и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната пред него част – онази, до която искът е бил уважен.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящата инстанция не намира първият повдигнат въпрос да обуславя въззивното решение. Касаторът не е оспорил иска с възражението, че съпрузите Х. или само единият от тях е сключил друг договор за прехвърляне на право на собственост върху друг имот в полза на трето за спора лице. Следователно по този въпрос е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
То е изключено и по втората част от третия повдигнат въпрос. Предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е спор за (не)изпълнението по договора по н.а. № 70/ 13.02.1997 г. при това спор, отнесен в компетентност на съда, а верността на твърденията за обратното чрез формулировката на тази част от въпроса изключва заведеното дело.
Останалите въпроси обуславят решението, но по тях са изключени допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По отношение на тях обжалваното решение е съобразено с установената съдебна практика, че приобретателите не са задължени да извършват всички действия по предоставяне на дължимата се грижа и издръжка лично, а могат да направят това и чрез трето лице, което не е страна по договора, включително и такова, на което законът вменява задължение за издръжка (чл. 80 СК от 1985 г., а сега чл. 140 СК от 2009 г.). Това е възможно както в случаите, когато в договора има изрична уговорка в такъв смисъл, така и при липсата на такава уговорка. Третото лице трябва да извършва действията от името и за сметка на приобретателите по алеаторния договор и това трябва да им е известно. Ако прехвърлителите приемат предложените от третото лице издръжка и гледане, приобретателите ще се освободят от задължението си до обема на приетата престация. Обратно, ако неоправдано откажат да ги приемат, ще изпаднат в забава и няма да могат да ангажират отговорността на приобретателите за неизпълнение на договора. В случаите когато прехвърлителите получават издръжка и грижи от трето лице, което не е страна по алеаторния договор и не прави това от името и за сметка на приобретателите, приемането на тези грижи и издръжка от първите не освобождава вторите от задължението им, а правото по чл. 87, ал. 3 ЗЗД възниква. Запазените добри отношения между страните по алеаторния договор, въпреки неизпълнението, са без отношение към породеното право на разваляне на договора. Като е приел същото, въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с тази практика, която константно провежда и Върховния касационен съд.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 35/ 15.03.2019 г. по гр.д. № 588/ 2018 г. на Старозагорски окръжен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.