4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 561/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр.София, 08.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 561/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. К., едноличен търговец с фирма „Т.-СК-С. К.”,[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е.Т. от АК-П. срещу въззивното решение на П. окръжен съд № 101/02.03.2010 год., постановено по в.гр.дело № 98/2010 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на П. районен съд № 973/09.12.2009 год. по гр.дело № 590/2009 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма],[населено място] сумата 14 468,98 лева, представляваща договорна мораторна лихва за забавено плащане цената на доставени петролни продукти по договор от 10.11.2005 год. за периода на забавата считано от 31-я ден по всяка отделна доставка до 31.06.2006 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че тълкувайки погрешно съдържанието на договорните клаузи съдът е направил погрешния извод, че предвидената в договора мораторна лихва в размер на 1% на ден за забавено плащане на дължимата цена /която според касатора съдът неправилно квалифицира като договорна неустойка/ не нарушава добрите нрави въпреки прекомерния й размер и липсата на краен предел при начисляването й, което според касатора води до нищожност на клаузата.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Без да формулира материалноправния или процесуален въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е от съществено значение за крайния изход на делото и без да изложи конкретни доводи жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е квалифицирал договорената лихва като неустойка, а това води до изместване волята на законодателя и вреди на стопанските отношения между фирмите, задължавайки ги да изпълняват страшно завишени договорености.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е осъден ответника-касатор да заплати сумата 14 468,98 лева, представляваща договорна мораторна лихва за забавено плащане на цената на закупени петролни продукти по сключения между страните договор от 10.11.2005 год. По делото е безспорно установено, че ответникът е заплатил със забава дължимата цена по издадените фактури, поради което се явява неизправна страна и дължи на продавача предварително уговорената мораторна лихва в размер на 1% дневно за срока на забавата, която има характер на неустойка за забавено плащане с оглед нейната обезщетителна и наказателна функция. Прието е за неоснователно поддържаното от ответника възражение за нищожност на процесната договорна клауза като противоречаща на добрите нрави поради прекомерно висок размер и липсата на краен предел за начисляването й. Изложени са съображения, че с оглед предвидената от закона свобода на договаряне страните могат да определят вида, размера и условията, при които да уговарят неустойка за неизпълнение на договорните задължения. Наведени са доводи, че поначало липсата на уговорка за краен срок за начисляване на неустойката за забава не води до нищожност на договорната клауза по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, а в случая с оглед данните по делото нарасналият размер на неустойката не е в резултат на завишена база при формирането й, а се дължи на продължителното неизпълнение на длъжника.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е формулирал същественият материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито е изложил конкретни доводи, обосноваващи наличие на отменителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, което е негово задължение съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Касационният съд не е длъжен да го извежда от изложеното в жалбата. В случая въпросът за дължимостта на договорената мораторна лихва и нейния размер е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са основание за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му какъвто не е настоящия случай. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
Независимо от изложеното, по въпроса нищожна ли е клауза за неустойка уговорена без краен предел и фиксиран срок за начисляване, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК, на която обжалваното решение не противоречи.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд № 101/02.03.2010 год., постановено по в.гр.дело № 98/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: