О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№56
гр. София, 09.03.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 702 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
И. Й. Г. от [населено място] обжалва определение № 1295 от 15.11.2016г. постановено по ч.гр.д. №817/2016г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3893 от 07.10.2016г. по гр.д. № 7402/2016г. на Плевенския районен съд за връщане на исковата му молба и прекратяване производството по делото като недопустимо на основание чл. 130 ГПК. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение. Приложил е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
При преценка допустимостта на образуваното частно касационно производство настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 7402/2016г. на Плевенски районен съд е образувано по искова молба на И. Й. Г. от [населено място] против Районен съд – Ловеч за заплащане на обезщетение в размер на 3600 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и унижение, понесени по повод на заведено от него наказателно дело от частен характер, което е било прекратено. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на ищеца като недопустима, поради липса на пасивна процесуална легитимация на посочения ответник по иск с правно основание чл. 2 З.. Плевенският окръжен съд с обжалваното определение е потвърдил първоинстанционния акт. Споделил е съображенията за правната квалификация на иска по чл. 2 З. и е приел за правилно становището на първоинстанционния съд, че искът е процесуално недопустим, тъй като с Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. по т.д. № 5/2013г. на ОСГК са дадени задължителни указания в кои хипотези чл.2 З. съдът е легитимиран да отговаря, а именно в хипотезите на ал.1, т.4 и т.5 – за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение при принудителни медицински мерки, когато те бъдат незаконно отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В случая ищецът не сочи нито едно от тези основания, а се позовава на прекратяване на наказателно производство от частен характер.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл. 280, ал.2, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Предявеният от И. Г. иск е с цена 3600лв. Следователно, обжалваното определение, като постановено по дело, решението по което попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, също не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 11785/24.11.2016г. подадена от И. Й. Г. от [населено място] срещу определение № 1295 от 15.11.2016г. постановено по ч.гр.д. № 817/2016г. на Плевенския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: