О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№56
гр. София, 09.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ:Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 613 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, във вр. с чл. 577 от ГПК.
Подадена е от „Пловдив финанс” ЕООД, ЕИК 204247726, частна касационна жалба срещу определение № 200 от 30.01.2020г. по ч.гр.д. № 59/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на дружеството срещу определение от 17.12.2019г. на съдия по вписванията при Пловдивски районен съд, с което се отказва заличаване на възбрана, вписана с акт №*, т.*, от 24.11.2014г. относно недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение офис, с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] обект 4, заедно с принадлежащите му 4,526% от общите части на сградата и 13,99% от общите части на офисите; заедно с 75,77/4982 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****., с адрес [населено място], [улица], 82Б.
Жалбоподателят счита постановения отказ за незаконосъобразен. Твърди, че е придобил описания недвижим имот в резултат на публична продан по изп.д. № 20147580400491 на ЧСИ М. О. с влязло в сила и вписано на 30.10.2019г. постановление за възлагане. По това изпълнително дело е вписана възбрана върху имота на 03.06.2014г. Върху имота е вписана и втора възбрана на 24.11.2014г., наложена от ЧСИ П. И., по искане на взискателя „Лукойл България”ЕООД, който взискател не се е присъединил към провежданото от ЧСИ М. О. изпълнение. Поради това жалбоподателят намира, че тази възбрана не му е противопоставима като купувач от публичната продан, както и че тя не брани други права. Затова претендира заличаването й.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поставя въпросите: 1/ трябва ли да браним правата на взискател, наложил възбрана, който е можел, но не се е присъединил към изпълнителното дело, по което по-рано е наложена възбрана и успешно е проведена публична продан; 2/ въз основа на какви документи може да се направи обоснован извод дали възбраната брани права и трябва ли тези права да са заявени пред Агенцията по вписванията и в какъв срок. Счита, че и двата въпроса са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК, с определение № 141 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 3974/2015г. на ІІ го., определение № 117 от 08.07.2019г. по ч.гр.д. № 1034/2019г. на І г.о и определение № 17 от 03.02.2020г. по ч.гр.д. № 4931/2019г. на І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
„Пловдив финанс” ЕООД е сезирал Службата по вписвания [населено място] с молба да бъде заличена възбрана, вписана под № *, т.*, вх.№ 32844 от 25.11.2014г. по искане на ЧСИ П. И. по изп.д. № 20148210401151 върху подпорно описан недвижим имот. Молителят заявява, че е купил същия имот от публична продан – с влязло в сила постановление за възлагане от 27.09.2019г. по изп.д. № 20147580400491 на ЧСИ М. О., вписано в Службата по вписванията-П. на 30.10.2019г. Молителят сочи, че възбраната не брани други права и не му е противопоставима като купувач от публична продан, който не е поел никакви задължения спрямо взискателите на длъжника. Към молбата е приложено постановлението за възлагане от 27.09.2019г., искането за вписване на възбрана от ЧСИ П. И. с данни за извършено вписване на 25.11.2014г.
С определение от 17.12.2019г. съдия по вписванията при Пловдивски районен съд е отказал заличаване на възбраната. Изтъкнал е, че в конкретиня случай има и други вписвания, чиято противопоставимост не може да бъде преценявана в производството по заличаване, както и че възбраните, наложени по искане на кредитори, неучаствали в разпределението, остават да бранят техните права. Към молбата не са представени доказателства за изпълнение изискванията на чл. 31, ал.1 ПВ.
Пловдивски окръжен съд с обжалваното определение от 30.01.2020г. е оставил без уважение частната жалба на „Пловдив финанс” ЕООД срещу отказа. Изложил е съображения, основани на Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК. Посочил е, че според разрешението в т.3 на тълкувателния акт вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал.1,т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 и чл. 452, ал.2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Такива хипотези са тези по чл. 402 ГПК, чл.433 ГПК и чл. 31, ал.1 ПВ, а в случая не е налице нито една от тях. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане придобилият собствеността купувач и всеки следващ приобретател може да иска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. В случая възбраната по изп.д. № 20148210401151 на ЧСИ П. И. брани правата на взискателя по това изпълнително дело до пълното му удовлетворяване и същата може да бъде заличена само по искане на съдебния изпълнител, пред когото е образувано съответното изпълнително дело при неговото приключване.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Постановеният от въззивния съд акт е съобразен, а не е в противоречие с разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК, т.3. Принципното разрешение, дадено в тълкувателния акт е, че възбраните не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения имот; заличаване се извършва в предвидени в закона хипотези.
Поставените правни въпроси не са намерили директен отговор във въззивния акт, но съдът е приел, че не може по искане на купувача от публична продан да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство и в полза на друг кредитор, без да е ясно какво е развитието на това друго изпълнително производство. Констатацията, че възбраната брани други права, е направена именно въз основа на този факт. В сочените от касатора определение № 117 от 08.07.2019г. по ч.гр.д. № 1034/2019г. на І г.о. и определение № 17 от 03.02.2020г. по ч.гр.д. № 4931/2019г. на І г.о. на ВКС решаващите състави са изходили от същите съображения. И в двата случая е постановено заличаване на възбрани, след като е установено, че изпълнителните производства, в които те са наложени, са приключили и е налице основание за заличаването им по чл.433, ал.3 ГПК. Настоящият случай не е такъв и именно това различие обуславя различния изход на производството. С определение № 141 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 3974/2015г. на ІІ г.о. също е постановено заличаване на възбрани, вписани по изпълнителни производства, различни от това, по което е проведена публичната продан, като е прието, че възбраните са изпълнили своята защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан и че няма данни те да бранят някакви други права. Установената по това дело фактическа обстановка е различна от настоящата. Отделно, следва да се обърне внимание на мотивите в Тълкувателно решение № 1/2015г. на ОСГТК, че възбраната брани интереса на купувача от публичната продан, тъй като вписаното постановление за възлагане придобива ред от вписването на най-ранно вписаната възбрана на кредитор, който е участвал в разпределението. А заличената възбрана губи своето действие, като действието на останалите незаличени вписвания остава, според тяхната поредност. Затова купувачът от публичната продан има интерес да се запази вписаната възбрана до приключване на изпълнението, по което тя е наложена и до възникване на основанието за заличаването й по чл. 433, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 200 от 30.01.2020г. по ч.гр.д. № 59/2020г. на Пловдивски окръжен съд по частната касационна жалба на „Пловдив финанс” ЕООД .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: