О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София 18.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 765 по описа за 2011 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от М. Д. Д. чрез адв.Д.С. срещу определение № 16858 от 18.11.11г.по в.ч.гр.дело № 10095/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 22.06.10г.по гр.дело № 22239/09г.на Софийски районен съд,33 състав за прекратяване на производството.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК въззивно определение. За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят се позовава бланкетно на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
В частната касационната жалба и допълнението към нея не е посочено кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос,който е разрешен от въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя,както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата.Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба,а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос различно съдържание от това,което ще изведе съдът.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото определя извод,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение – т.1 от ТР № 1 от 12.01.10г.по ТД № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.
Оплакванията за неправилност на определението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото би било и нарушаването на чл.22 ГПК, не са относими към допустимостта на касационното обжалване, а представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които подлежат на разглеждане при вече допусната касация.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 16858 от 18.11.11г.,постановено по в.ч.гр.дело № 10095/10г.на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.