О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 19.01.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 887/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. С., гр. В., срещу въззивно решение №140/06.03.2009г. по гр. дело № 724/2008г. на Добричкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Сочи се, че неправилно е решен въпрос относно пределите на силата на пресъдено нещо в т.ч. за преюдициалния въпрос за отказа от наследство, който в разглеждания случай е направила жалбоподателката по отношение наследството, оставено от баща и И. А. , както и по въпроса за силата на мотивите на съдебното решение. В противоречие с трайната съдебна практика е направен извод за наличие на валиден отказ от наследството след като е установено, че преди това са извършени действия по приемането му. Не са съобразени мотивите на решението на ВКС, съгласно които правата на жалбоподателката в собствеността са 4/5 ид.ч.
Ответникът по касация А. С. Н., М. Н. С. и Д. Н. С. не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 31.07.2008г. по гр.д. № 269/2007г. на Каварненския районен съд и е постановено друго, с което е допусната делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот №31,кв.108 по плана на гр. К. и построената в него къща за живеене между съделители и при квоти, както следва : 1/6 ид.ч. за М. Н. С., 1/6 ид.ч. за Д. Н. С. и 4/6 ид.ч. за А. С. Н.. Искът за делба на същия имот, предявен от Й. И. С., е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд е приел, че общият наследодател И, поч.21.09.1959г., е притежавал процесното дворно място като на мястото на старата къща била построена нова. След смъртта си е А. оставил наследници по закон : съпруга Д. и общите им деца Й. и А. Димитра А. е починала на 16.01.1979г. Андон А. е починал през 1999г. и оставил за наследник съпругата си Д. А. , която е починала на 04.03. 2003г. и е оставила за наследници племенници. Андон А. се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота №/1979г. по наследство и давност. На 22.01.1979г. е вписан отказ на Д. А. и Й. А. от наследството на И. А. На 30.05.2000г. Й. С. е дарила1/3 ид.ч. от имота на децата си М. и Д. С. . На 18.03.2003г. Деспина А. е прехвърлила на А. Н. 2/3 ид.ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане. На 24.09.2003г. Й. С. е предявила срещу А. Н. иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от имота на основание наследяване от баща си И. С решение от 19.07.2007г. по гр.д. № 1201/2006г. на ВКС, ІІ г.о. е оставено в сила в обжалваната част относно 1/3 ид.ч. от имота, решение на Добричкия окръжен съд по гр.д. № 735/2005г., с което между двете страни е признато, че Й. С. е собственик на 1/3 ид.ч. по наследство от И. А. В мотивите на ВКС е прието, че действителният обем на правата на Й. С. е 4/9 ид.ч., но предметът на касационното производство е бил ограничен само до уважената срещу нея част от установителния иск за собственост – 1/3 ид.ч. Извършеният от С. отказ от наследството на И. А. е валиден. Отказът от наследство на майка и Д. А. е недействителен, тъй като е вписан след смъртта и. В обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна, че между С е налице СПН по отношение правата на първата в съсобствеността въз основа на наследствени правоприемства по закон между съсобствениците Д. и А. от една страна, а от друга – ищцата С. Силата на пресъдено нещо е формирана по тези правопораждащи юридически факти и важи в отношенията между С, само на която в делбеното производство първата оспорва правата. С въпросната 1/3ид.ч. С. се е разпоредила в полза на децата си. След извършеното дарение тя няма право на собственост върху делбения имот и не следва да участва в делбата. По отношение възражението за собственическите права на А. А. основани на придобивна давност, въззивният съд е приел, че той не е упражнявал владение срещу майка си и сестра си Й. С. като е притежавал дялове само по наследственото правоприемство и с оглед извършения от Й. С. отказ от наследството на баща им И. А.
Поставеният от касатора правен въпрос относно пределите на СПН има значение за изхода на делото, но даденото разрешение в обжалваното решение не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК. Не е налице твърдяното от касатора противоречиво разрешение на въпроси за субективните и обективни предели на СПН, респ. установителната сила на решенията при цитираните от него решения : № 536/28.02.1959г. по гр.д. № 8556/1958г., ВС, І г.о. и по-новата съдебна практика в решения № 896/1991г. по гр.д. №674/1991г., ВС, І г.о. и № 1049/1993г. по гр.д. № 587/1993г. Сам касаторът сочи, че решенията не касаят идентични с конкретния случай правоотношения, поради което и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Това е така защото първото решение е приело, че когато процесуалното правоотношение е ангажирало едни и същи страни и спорът е основан на един и същи правопораждащ факт,макар и за различни искания, и по някое от тия искания спорът е бил вече решен окончателно, а за други – не, то следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. Другите две решения приемат, че мотивите на брачния съд за начална дата на фактическата раздяла между съпрузите не са задължителни за делбения съд, който следва да изясни това обстоятелство доколкото има отношение за спорното право. Решенията на ВС №896/1991г. и №1049/1993г. са неотносими към настоящия спор. Те приемат, че констатациите на съда по брачния иск относно фактическата раздяла между съпрузите са част от мотивите относно непоправимото разстройството на брака, но не са част от спорното право, разрешено между съпрузите в това производство, поради което и не се обхващат от пределите на СПН. Обективните предели на СПН се разпростират само до спорното право. Обжалваното решение не противоречи и на решение №536/1959г. Даденото разрешение на въпроса, че е налице формирана СПН между настоящата касаторка и ответницата Н относно правата на собственост в процесния имот на С. в претендирания от нея обем, произтичащи от наследственото правоотношение с И. А. , в т.ч. извършения отказ от неговото наследство и последващото наследяване на Д. А. и А. А. , не противоречи на посочените съдебни решения и е в съответствие с константната съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.221 ГПК/отм./. Налице е влязло в сила решение, с което със СПН е установена материалноправната легитимация на Й. С. като спрямо Н. са и признати толкова права в процесния имот, колкото е претендирала в приключилото производство на основание наследяване. Този спор с ответницата Н, на която само С. оспорва правата в настоящото производство, е преклудиран, поради което в делбеното производство е налице пречка за разглеждането на всички юридически факти – част от спорното право. Оттук и поставеният въпрос за изследване действителността на отказа от наследството на И. А. отново в делбата не може да обоснове допускане на касационно обжалване, поради което и приложените решения на ВС по прилагане разпоредбата на чл.49,ал.3 ЗН са неотносими.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №140/06.03.2009г. по гр. дело № 724/2008г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: