О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 56
София, 31.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3004/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Х. от гр. П., подадена от пълномощника му адв. Й, срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, № 716 от 15.02.2008г. по в.гр.д. № 710/2007г. с което е обезсилено като недопустимо решение № 72 от 12.04.2007г. по гр.д. № 1666/2006г. на Плевенския районен съд в частта относно иск по чл. 31, ал. 2 ЗС против К. и Б. Т. и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, и е оставено в сила в останалата част, с която са отхвърлени исковете на В. М. Х. по чл. 31, ал. 2 ЗС против Х. В. М. , по чл. 45 ЗЗД и по чл. 109 ЗС против К. , В. Т. , Б. Ц. Т. и Х. В. М.
Ответниците по жалбата К. В. Т. и Б. Ц. Т. от гр. П. и Х. В. М. от с. К. в представения от пълномощника им адв. В писмен отговор молят жалбата да не се допуска до касационно разглеждане, а ако се допусне да се остави без уважение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу принципно подлежащо на обжалване съдебно решение в частта относно иска по чл. 109 ЗС и е процесуално допустима в тази част. В частта относно исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 45 ЗЗД предвид цената на всеки от тях – по 1000 лв., и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. В частта относно обезсилването на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане касаторът не излага оплаквания.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят действията си, възпрепятстващи достъпа на ищеца до процесния недвижим имот – УПИ * по плана на с. К. заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, съдът е приел, че към момента на предявяване на иска 20.06.2006г. не са установени неоснователни действия на ответниците, които пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост в общите части на етажната собственост. Приел е, че В. Х. е индивидуален собственик на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с избено помещение и таван над втория етаж и съсобственик в етажната собственост на съответните идеални части от дворното място и стопанската сграда. Искът за прекратяване на неоснователни действия, които възпрепятстват достъпа на ищеца до къщата, е неоснователен поради това, че ищецът има самостоятелен вход до втория етаж откъм улицата, който е действащ. Относно претенцията да се осъдят ответниците да му осигурят достъп до дворното място и стопанската сграда съдът е приел, че неоснователните действия на ответниците са били преустановени и отстранени чрез намесата на органи на МВР много време преди 20.06.2006г. – датата на предявяване на иска. След като не е установена трайна промяна в общите части на етажната собственост като фактическо положение, което да е в разрез с правата на В. Х. досежно неговата част от дворното място и стопанските сгради, която неоснователно да се поддържа от ответниците, то искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. За ползването на общите части в етажната собственост от другите двама съсобственици е ангажирана отговорността им по чл. 31, ал. 2 ЗС, видно както от приложеното гр.д. № 1440/2000г. на ПлРС, така и от настоящото дело спрямо Х. М.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В конкретизиращата касационна жалба и уточнение към касационната жалба от 09.07.2008г., депозирани след двукратното й оставяне без движение за отстраняване нередовността, касаторът твърди, че касационното решение би било от значение за точното прилагане на закона, което е основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като съдът е сезиран с иск за защита на правото на собственост – чл. 109, ал. 1 ЗС, което е било нарушено неправомерно и с постановения съдебен акт ищецът не е получил адекватна защита предвид превратно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства.
От изложеното е видно, че касаторът не сочи конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл съдът, и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените съображения не обосновават хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 60 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. М. Х. от гр. П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, № 716 от 15.02.2008г. по в.гр.д. № 710/2007г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени искът по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу Х. В. М. и искът чл. 45 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд В ЧАСТТА, относно иска по чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА В. М. Х. от гр. П., ул. „Преслав” № 39 да заплати на К. В. Т. и Б. Ц. Т. от гр. П. и Х. В. М. от с. К., обл. Плевен, сумата 60 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва В ЧАСТТА, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от него, пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: