ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№56
София, 26.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3563/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Д. против въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 197 от 14.04.2008 год. постановено по гр. д. № 371/2007 год., с което е оставено в сила решение № 2* от 28.12.2006 год. по гр. д. № 1931/2006 год. на Плевенски районен съд, с което ответникът-жалбоподател е осъден да предаде на ищците владението на апартамент № 5, ул. „Шипка” № 26, блок „Шипка-4”, вход А, етаж 2, гр. П. със застроена площ 62,82 кв. м, заедно с прилежащо избено помещение № 5 със застроена площ 3,28 кв. м и 1, 179 % идеални части от общите части на сградата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, като оспорва извода на съда, че ищците са собственици на процесния апартамент на основание наследствена правоприемство от В. Т. Б. , тъй като не са нейни преки наследници, а наследници на праводателката и. Твърди се още, че без направено от ищците по реда на чл. 154 ГПК (отм.) оспорване на истинността на представено от жалбоподателя пред въззивната инстанция саморъчно завещание в негова полза от В. Б. , съдът е разгледал възражение за недействителност на завещанието, което уважил. Представя съдебно решение № 1711/14.12.2000 год. по гр. д. № 293/2000 год. на ВКС.
Ответниците В. К. К. , И. К. К. , Б. П. Й. , П. Л. А. , В. И. П. и К. Д. Н. в писмен отговор на касационната жалба поддържат липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като такива не се съдържат в изложението на жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен ревандикационен иск, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което процесният апартамент е ревандикиран от жалбоподателя, съдът е приел, че ищците са материално правно легитимирани собственици по наследствено правоприемство от В. Т. Б. починала на 30.09.2005 год., чиято майка А, починала на 23.04.1990 год., е била собственик на процесния апартамент. Ищците са деца на починали братя и сестри на родителите на наследодателката В, т. е. нейни първи братовчеди. Пред въззивния съд ответникът се е легитимирал, като собственик на апартамента със саморъчно завещание от В. Т. Б. , с което му е завещан спорния апартамент и земеделски земи. Ищците по реда на чл. 154 ГПК (отм.) са оспорили завещанието. Изслушаната и неоспорена съдебно – графологична експертиза е дала заключение, че ръкописния текст и подписа под саморъчно завещание от 24.09.2005 год. не е изписан и положен от В. Т. Б. Прието е, че истинността на представеното завещание е оборена. Завещанието е неавтентично и материализираното в него изявление не е направено от лицето, сочено като издател на документа, поради което не може да легитимира ответника като собственик на апартамента. Същият се намира в имота, без правно основание, при което съдът е постановил да предаде владението му на действителните собственици-ищците по делото.
В изложението по допускане на касацинното обжалване не е изведен съществен материално правен или процесуално правен въпрос, който да е решен в противоречие с представената съдебна практика. Представеното съдебно решение установява възможността на лице, придобило владението въз основа на предварителен договор със собственика на недвижимия имот да стане собственик на имота след десет годишно ( а не петгодишно) давностно владение, както и възможността съсобственикът да се легитимира по иск за собственост за целия имот. Това съдебно решение няма отношение към предмета на спора по обжалваното решение и в този смисъл не доказва противоречива съдебна практика.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 14.04.2008 год. по гр. д. № 371/2007 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ