О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N.56
гр.София .28.01.. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4621/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. Ф. М. от гр. К., чрез пълномощника си адв. П от гр. В., е подала касационна жалба вх. № 814 от 22.05.2008 г. срещу въззивното решение № 589 от 21.04.2008 г. по в.гр.д. № 150/2008 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 123 от 02.01.2008 г. по гр.д. № 1999/2006 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката, в качеството й на законен наследник на бившите жители на гр. К. и Ц. П. Д. иск по чл11, ал.2 ЗСПЗЗ. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС – представя се препис от решение № 6* от 17.10.2000 г. по адм.дело № 2743/2000 г. на Върховния административен съд, ІV-то отделение и б/ противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос – влезли в сила решение №№ 19 от 24.02.2000 г. по гр.д. № 1215/99 г. и 158 от 14.01.2000 г. по гр.д. № 1366/99 г. на Врачанския районен съд, съотв.трети и пети гр.състав, постановени по жалби срещу решения на П. комисия – гр. К. по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за неоснователността на предявения установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на 14 земеделски земи в различни местности в землището на гр. К. е, че не е доказано правото на собственост на родителите на ищцата /сега касатор/ върху процесните ниви към момента на образуван на ТКЗС. Прието е, че с удостоверение изх. № 1* от 02.06.1992 г. се установява, че през 1949 г. Филип Д. – баща на ищцата /касатор/ е декларирал общо 5 декара земеделска земя в землището на гр. К. или нива от един декар в м.”Л” и две ниви от по два декара в м.”К”, но описаните в удостоверението земи не са заявени с исковата молба. Прието е по-нататък, че със записка от 22.11.1941 г. е валидиран договор от 01.03.1929 г., но че и нивата от 2.2 декара в м.”Д” не е описана в исковата молба. На последно място, според въззивния съд, нотариално публично завещание от 13.05.1931 г. удостоверение № 461 от 20.03.1922 г. на К. селско общинско управление, протокол от 01.12.1922 г. и друго публично завещание от 13.05.1931 г. не доказват правото на собственост върху описаните в завещанията земеделски земи поради липсата на доказателства за евентуалната смърт на завещателите, т.е. за датата на откриване, съотв. приемане на наследството.
Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК визира противоречие с практиката на Върховния касационен съд по граждански дела, като основанието за допускане на касационно обжалване по този текст на процесуалния закон не включва практиката на Върховния административен съд, т.е. актовете на върховната съдебна инстанция, които се постановяват по административни дела. Ето защо, посоченото с изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК решение № 6* от 17.10.2000 г. по адм.дело № 2743/2000 г. на Върховния административен съд, ІV-то отделение не може да бъде съобразявано при преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Процесуалният закон има предвид противоречива практика /решения или определения/ по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, постановени от различни по степен, но йерархично долустоящи спрямо Върховния касационен съд общи съдилища / районни, окръжни, апелативни/, в правораздавателната власт на които е включено разглеждането на граждански дела. Решението на въззивния съд не е постановено по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, когато му противостоят актове на други съдилища по граждански дела, дали различно тълкуване и поради това приложили различно едни и същи разпоредби. Обхватът на съдебните актове, които законодателят е имал предвид при въвеждане на понятието за противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК включва решения и определения на първоинстанционен или въззивен съд, разглеждащ граждански дела, чиито съдебни актове са влезли в сила. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва в съдържанието на понятието противоречива практика съдебните актове, постановени от административните съдилища съгласно чл.128, ал.1, т.1 от А. кодекс, както и съдебните актове на районните и окръжните съдилища, постановени по спорове относно законосъобразността на обжалвани административни актове. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн. чл.258 и чл.259 АПК/. Казаното дотук се отнася и до производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, което е административно, а не гражданско, за разлика от исковото производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Ето защо, не може да се приеме за основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК твърдяното противоречие на обжалваното въззивно решение, постановено по иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, с решения на районния съд по жалба срещу решение на поземлената комисия по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, каквито са и представените с касационната жалба решения № 19 от 24.02.2000 г. по гр.д. № 1215/99 г. и № 158 от 14.01.2000 г. по гр.д. № 1366/99 г. на Врачанския районен съд.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589 от 21.04.2008 г. по в.гр.д. № 150/2008 г. на Врачанския окръжен съд по жалба вх. № 814 от 22.05.2008 г., подадена от Б. Ф. М. от гр. К..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!