О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 21.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 61/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 259 от 29.10.2010 г. по в.гр.д. № 397/2010 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 31 от 25.03.2010 г. по гр.д. № 678/08 г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Т. Щ.- С. против [фирма] – [населено място] иск за признаване за установено спрямо ответното дружество, че наследниците на А. Г. Х. са собственици към настоящия момент на част от имот № 923.099 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 24 кв.м, повдигната в син цвят на скицата към СТЕ, както и че неправилно в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД- 18-14/ 10.05.2005 г. на ИД на АК София, тази част е заснета като част от имот кад. № 923.099 вместо като част от имот кад. № 923.100.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. Й. Щ. като пълномощник на Р. Т. Щ. – С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и по въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата, жалбоподателка в настоящото производство, е наследник на А. Г. Х., поч. през 1995 г. С решение № 460 от 30.01.2002 г. ПК- С. е възстановила на наследниците на А. Х. собствеността върху ливада от 1.30 дка в землището на [населено място], м.” Т.” при описаните в решението граници, съставляваща част от имот пл.№ 26 по КЗРП на [населено място],[жк], като е отказала да възстанови собствеността върху останалата заявена за възстановяване площ от б. имот пл. № 26. По жалба на други наследници на Х. срещу отказа на ПК са образувани съдебни дела по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, в резултат на които са възстановени още 990 кв.м. и 32 кв.м. от заявения имот. С решение № 460 от 09.12.2003 г. ОС ”Земеделие” [населено място], възстановява на наследниците на А. Х. правото на собственост върху ливада с площ 2.330 дка м в. ”Т.”, съставляваща част от имот пл.№ 26, от които 32 кв.м. включени парцел [фирма]; 1 308 кв.м. включени в парцел І- Озеленяване в кв.5 и 990 кв.м включени в парцел Озеленяване в кв. 7. През 2004 г. е одобрено попълване на кадастралната основа, като са нанесени границите на възстановените имоти. Спорният недвижим имот с площ от около 24 кв.м. е част от възстановената с първото решение на ПК ливада от 1 308 кв.м., заснета с пл.№ 1445. Упражнявайки косвен съдебен контрол върху решението на ПК, въззивният съд е приел, че спорният терен неправилно е бил възстановен на ищците, тъй като представлява прилежаща площ към трафопост, построен през 1971 г. и включен в активите на ответното дружество и съгласно чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал.1 ДР на ППЗСПЗЗ и чл. 2, т.2 ЗСПЗЗ, § 6, ал.6 ЗППДОбП/ отм./ и § 11, ал.1 ЗПСПК, не е подлежал на реституция.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени конкретните правни въпроси, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода на делото, нито е обосновано конкретно основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Изложени са доводи за нарушение на съдопроизводствени правила при преценка на доказателствата по делото и за неправилно приложение на материалния закон, които съставляват основания за касиране на решението по смисъла на чл. 281 ГПК и не могат да се обсъждат в настоящата фаза на касационното производство. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича този въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Посочването му е вменено в задължение на жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259 от 29.10.2010 г. по в.гр.д. № 397/2010 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: