О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 26.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 628 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 22180/12.VІІІ.2008 г. на „Ф” ЕООД-София, подадена от неговия управител В. Ш. , против въззивното решение № 202 на СГС, ГК, с-в ІV-а, постановено на 1.VІІ.2008 г. по гр. д. № 1135/07 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 29-ти с-в, от 23.ІІ.2007 г. по гр. д. № 8569/06 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно съединените искове на търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 12 ЗЗД, предявени срещу Г. А. Т. и М. А. С. от София с предмет присъждане на обезщетение за вреди, претърпени „от неоснователно прекъсване на преговори за сключване на договор за покупко-продажба”, както следва: за заплащане на сума в размер на 4 500 евро, предявен като частичен иск от обща претенция за сумата 15 000 евро, както и за заплащане на сума от 500 /петстотин/ евро, предявен като частичен иск от обща претенция за сумата от 800 евро, като за двете инстанции дружеството-ищец е било осъдено да заплати на А. съдебно-деловодни разноски в размер общо на 940 лева. Претендирайки отмяна на атакуваното въззивно решение на СГС изцяло, търговецът-касатор поддържа, че то е било постановено при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител адв. И от САК, „Ф” ЕООД-София се позовава на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосновавайки приложно поле на касационното обжалване, като в тази насока поддържа изразеното веднъж и в самата своя касационна жалба: че обжалваното въззивно решение на СГС противоречало на практиката на ВКС, изразена в следните три решения на отделни негови състави: 1/ Р. 2844/1. ХІ.1972 г. по гр. д. № 865/1972 г. на І-во г.о.; 2/ Р. 51/22.ІІІ.1994 г. по гр.дело № 585/1993 г. на ІV-то г.о., както и 3/ Р. 307/20.ІІ.1998 г. по гр.д. № 792/97 г. на V-то г.о. В същото изложение се релевира от страна на касатора и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, като се изтъква, че от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото би било решението на ВКС, което той „следва да постанови”.
Ответниците по касация Г. А. Т. и М. А. С. от София по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК са ангажирали чрез процесуалните си представители адв. Й. П. /двамата от САС/ становището, че касационно обжалване на атакуваното от търговеца въззивно решение не следвало да се допуска, поради това, че жалбата на последния не съдържала точно и мотивирано изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а и по същество била неоснователна и затова следвало да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар касационната жалба на „Ф” ЕООД-София да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В конкретната хипотеза касаторът „Ф” ЕООД-София не е посочил в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК главното основание, обосноваващо приложното поле на касационното обжалване: същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение. При липсата на надлежно формулиран такъв въпрос обективно не може да се прецени решен ли е бил той в противоречие с практиката на ВКС, нито дали същият в равна степен е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въобще. Последната предпоставка /по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ следва да е налице спрямо атакуваното решение на СГС, а не като правно очакване, ориентирано към бъдещо произнасяне на касационната инстанция. Що се отнася до цитираните от касатора три решения на отделни състави на ВКС /респ. на ВС-до 1996 г./, те в съвкупността си евентуално биха могли да обосноват наличието на предпоставката по т. 2 /а не по т. 1/ на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но само при действително посочен от касатора съществен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция в постановеното от нея решение-предмет на касационната жалба.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от СГС въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 202 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 1.VІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1135/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 628 по описа за 2008 г.