О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр.София, 11.07.2012година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 931/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 259 на Софийския окръжен съд, постановено на 04.05.2011год. по в.гр.дело № 839/2010год.,в частта, с която е отменено решение № 47 от 27.05.2010год., постановено по гр.дело № 554/2005год. по описа на Свогенски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Т. В. и С. Т. С. срещу В. Н. Т., В. Н. Т., П. Н. Т. и Д. Г. Г. за делба на УПИ№…. кв…… по плана на [населено място] и е постановено ново, с което се ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С. Т. В., С. Т. С., В. Н. Т., В. Н. Т., П. Н. Т. и Д. Г. Г. на УПИ №…. кв…… по плана на [населено място], представляващ дворно място с площ от 730 кв.м., при граници и съседи: улица,….., ……, …… и …….., всичките в кв. …. по плана на града, при дялове, както следва: за С. Т. В. 1/4 идеална част; за С. Т. С. 1/4 идеална част; за Д. Г. Г. 1/4 идеална част; за В. Н. Т., В. Н. Т., П. Н. Т. общ дял от 1/4 идеална част. Обжалва се въззивното решение и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба между С. Т. В., С. Т. С., В. Н. Т., В. Н. Т., П. Н. Т. и Д. Г. Г. на гараж с площ 20 кв.м., построен в УПИ №…. кв…… по плана на [населено място] при права по 1/4 идеална част за всеки от съделителите – С. Т. В. , С. Т. С. и Д. Г. Г. и 1/4 идеална част общо за В. Н. Т., В. Н. Т. и П. Н. Т., и в частта, с която е отменен нотариален акт № … том …, per. №…, дело № … от …. г. на нотариус А. Ч., с който Н. В. Т. е признат за собственик чрез давностно владение на недвижим имот – масивен гараж, строен през 1992 г., с площ 22.86 кв.м., построен в УПИ № ….. кв. … по плана на [населено място].
Недоволни от въззивното решение в посочените части са касаторите В. Н. Т., В. Н. Т. и П. Н. Т., представлявани от адвокат З. Н., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по материално-правния въпрос – “подлежи ли на делба дворно място – УПИ, върху което е построена жилищна сграда, разделена на етажи и части от етажи ,които са собственост на отделните съсобственици на терена”; чл. 280 т.1 и т.2 по материално-правния въпрос, уточнен от съда – “ достатъчно ли е упражняване на фактическа власт върху имот без противопоставяне от страна на другите съсобственици, за да се приеме за установено намерението за своене на чуждите идеални части, или са необходими и други действия , показващи намерението за своене” ; чл. 280 т.2 ГПК по материално-правния въпрос “ какво е правното значение на суперфиция, учредена в недействителна форма“; чл.280 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос – “ на кого е възложена доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт”. Във връзка с първия поставен въпрос касаторите се позовават на ППВС №2/1982г.т.1,б., ТР№34/1983г.ОСГК, ТР№1/1995г. ОСГК, Р-967-60-ІІ ГО , Р-123-1985-І ГО , Р-305-1991 – I ГО, P-1094-2008-IV ГО, P-1311 – 2009 -1 ГО, Р-200-2009-ІІ ГО, Р-143-2009-ІІ ГО, Р-152-2009-І ГО, P-897-2010-ІІІ ГО, в които се приема, че съгласно разпоредбата на чл.38 ал.3 от Закона за собствеността делбата на терена е недопустима, поради това, че това не е самостоятелен обект на собственост, а обща част на сградата, принадлежаща към съответните обекти на собственост в нея. Във връзка с втория въпрос касаторите се позовават на Р-5-2010-ІІ ГО, което третира въпроси по приложение на чл.79 ЗС в хипотези, при които може да се приеме, че се прекъсва придобивната давност, Р-70-80-ОСГК и Р-140-2006-І ГО, в които е прието, че наследникът,който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е упражнявал фактическа власт върху имота , но и, че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците чрез конкретни действия, които са станали тяхно достояние. По отношение на третия въпрос се позовават на Р-307-1995-I ГО, в което е прието, че недействителната поради неспазване на формата извънсъдебна делба може да служи като начало на установено владение, P-546-1991- I ГО, в което е прието, че съсобственик може да придобие по давност собствеността на постройка върху съсобствен терен, и P-554-1994- I ГО, в което е прието, че декларация по чл.56 ал.2 ЗТСУ , която не отговаря по форма на законовите изисквания за действителност, следва да се преценява като доказателство за началото на установено владение. Във връзка с последния въпрос касаторите се позовават на P-976-2010-I ГО, в което е прието, че при оспорване на констативен нотариален акт тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя.
Ответниците по касация С. Т. В., С. Т. С. и Д. Г. Г. не вземат становище по въпроса дали са налице или не предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Предмет на делото са искове за делба – първа фаза по допускането.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в процесния случай делбата на парцел УПИ …, кв. …. по плана на [населено място], е допустима. Дворното място е поделяемо и е възможно от него да се образуват два нови урегулирани поземлени имота, които отговарят на изискванията за площ и лице – чл. 19 ЗУТ. За да обоснове този резултат е отчел проведената процедура по чл.201 ал.3 ЗУТ и влязлата в сила Заповед № … от ……г. на Кмета на [община] , с която е одобрен проект за частично изменение на одобрен подробен устройствен план за делба на УПИ…. в кв….. . Приел е също, че не може да бъде предмет на делба общ парцел, в който има сгради, принадлежащи на отделни собственици, освен ако съществува възможност да се образуват отделни парцели за собствениците на отделните сгради. В настоящия случай такава възможност съществува (възможно е разпределяне на дворното място в отделни парцели за северозападната част и югоизточната част на жилищната сграда, в които са обособени самостоятелни жилища, ползвани реално от ответниците и ищците), поради което следва да се приеме, че делбата е допустима. Относно допускането до делба на гаража съдът е приел, че установяването наличие на съсобственост е обусловено от произнасянето по въведеното от ответниците правоизключващо възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза . След анализ на показанията на свидетелите К. П., Л. Г. и Р. Д. е приел за установено, че процесният гараж, е строен от ответниците Т., както и че се ползва от тях. Ответниците Т. с нотариален акт № …, том …, peг. №…., дело № … от ….. г. са признати за собственици, придобили правото на собственост по давностно владение. При съставянето на акта е представена декларация от Т. З. Т. – наследодател на ищците, и Г. В. Т. наследодател на ответницата Д. Г., с която е дадено съгласие Н. В. Т. да построи гараж в съсобственото място. Декларацията със съгласие на Т. З. Т. и Г. В. Т. е заверена от неизвестно лице от името на кмета на [населено място]. Заверката на подписите е извършена със запетая от лице, което не е кмет и поради това липсва валидно нотариално удостоверяване на съгласие от съсобствениците в УПИ по смисъла на чл. 56 ал. 3 ЗТСУ (отм.). Освен това при построяване на гаража през 1993 г., така и през 2005 г., когато е съставен оспорваният констативен нотариален акт, съсобственици в имота са били и ищците по делото С. В. и С. С., които не са изразили съгласие за построяване на гараж в съсобственото място. В. съд е посочил, че за да се приеме, че е изтекла придобивна давност, не е достатъчно само свидетелите да свидетелстват, че ищецът е ползвал гаража през последните 10 години, а че е отблъснал владението на останалите съсобственици.Само факта на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че съсобственикът осъществява владение върху него. В случая, съсобственикът е владелец на собствената си идеална част от гаража и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, той следва да отблъсне владението на останалите съсобственици. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот.С оглед на това от събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че не се установява по безспорен начин, че ответниците Т. от 1993 г. са упражнявали фактическа власт необезпокоявано, без противопоставяне от страна на останалите съсобственици, както и да са демонстрирали поведение на пълноправни собственици: да упражняват собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. По делото не се установява промяна на намерението по отношение идеалните части на съсобствениците им. Липсват данни за манифестирано поведение, че ответниците са упражнявали фактическа власт само за себе си, както и че останалите съсобственици са възприели подобно поведение, демонстриращо промяната в намерението на ответниците. Собственикът на земята е собственик на постройките върху нея – чл. 92 ЗС. Г. представлява самостоятелен обект на право на собственост, а обстоятелството, че е незаконно построен не обуславя недопустимост на делбата. Предвид изложеното е обосновал извод, че Нотариален акт №…., том…., peг. № …., дело № … от …. г. на нотариус А. Ч. подлежи на отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното:
Въпросът “подлежи ли на делба дворно място – УПИ, върху което е построена жилищна сграда, разделена на етажи и части от етажи ,които са собственост на отделните съсобственици на терена” е обуславящ решаващите изводи на съда, поради което следва да се приеме, че е във връзка с него е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
Специфичните предпоставки, поддържани от касатора са т.1 и т.2 на чл.280 ГПК. В случая същите не са налице по следните съображения:
Основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице тогава, когато даденото от въззивния съд разрешение на обуславящ изхода на делото правен въпрос е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
С ППВС №2/1982г.т.1,б., ТР№34/1983г.ОСГК, ТР№1/1995г. ОСГК, Р-967-60-ІІ ГО , Р-123-1985-І ГО , Р-305-1991 – I ГО, P-1094-2008-IV ГО, P-1311 – 2009 -1 ГО, Р-200-2009-ІІ ГО, Р-143-2009-ІІ ГО, Р-152-2009-І ГО, P-897-2010-ІІІ ГО, на които се позовават касаторите , се приема, че след като сградите са собственост на отделни лица, то дворното място е тяхна обща част по предназначение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 3 от Закона за собствеността не е допустима делба на обща част на сградата. Даденото с въззивното решение разрешение на въпроса не е в противоречие с посоченото, доколкото процесния случай касае различна хипотеза, при която по отношение на урегулирания поземлен имот е налице приключила процедура по чл.201 ал.3 ЗУТ. За да се раздели урегулираният поземлен имот, когато е застроен със сгради, всяка от които е на лице, участвуващо в съсобствеността на мястото, е необходимо да се проведе процедурата по чл. 201 ЗУТ и да се одобри частично изменение на ПУП като се формират два или повече имота, които да отговарят на строителните правила и норми по площ, лице и конфигурация на сградите. Тази процедура следва да се проведе преди решението по допускане на делбата, тъй като тя има значението на изключването на земята от режима за общите части в етажна съсобственост – чл. 37 и сл. от Закона за собствеността и обособяването й в имоти, всеки от които обслужва отделната сграда. Процедурата по Закона за устройство на територията в случая е проведено, поради което и извода на въззивния съд за допустимост на делбата на дворното място е законосъобразен и не е в противоречие с даденото разрешение в цитираните актове.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване по поставения от касатора въпрос “на кого е възложена доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт”. Този въпрос не е обуславящ крайния изход на делото, по него липсва произнасяне от въззивния съд в атакуваното решение, поради което и не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. При липса на общата предпоставка не се дължи произнасяне по наличието или не на специфичните предпоставки, поддържани от касатора.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване и по поставените от касатора въпроси “достатъчно ли е упражняване на фактическа власт върху имот без противопоставяне от страна на другите съсобственици, за да се приеме за установено намерението за своене на чуждите идеални части, или са необходими и други действия , показващи намерението за своене” и “какво е правното значение на суперфиция, учредена в недействителна форма”. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая така формулираните от касатора въпроси съставляват по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които като такива са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 259 на Софийския окръжен съд, постановено на 04.05.2011год. по в.гр.дело № 839/2010год., в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: