1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 13.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2013/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. З. В. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 3152 от 16.04.2018г., приподписана от адв. М.Д., въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 67 от 08.03.2018г. по гр.д.№ 39/2018г.
Ответниците С. А. П. и В. П. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК поради липса на формулиран правен въпрос от значение за делото като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК
Касационната жалба е подадена в законоустановения едномесечен срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК предвид предмета на делото – ревандикационен иск, поради което е процесуално допустима.
Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на Врачанския районен съд № 760 от 24.11.2017г. по гр.д.№ 992/2017г., с което е отхвърлен предявеният от Д. З. В. ревандикационен иск за предаване на владението на лозе с площ 1094 кв.м., намиращо се в местността „Туев дол“, землището на[жк], [населено място], имот № 10050280 по плана на новообразуваните имоти в м.“Ливадите“, землището на [населено място], заедно с построените в него масивна жилищна сграда, масивна второстепенна постройка и гараж с площ 20 кв.м. Въззивния съд е приел, че ищецът не е доказал придобиване на правото на собственост на процесните имоти на посоченото в исковата молба договорно основание. Съображенията за този извод са, че договорът за продажба от 08.11.1969 г. не легитимира купувачите по него – наследодатели на ищеца като собственици на описания имот, защото договорът не е сключен в предвидената от закона и необходима за действителността му нотариална форма – чл.18 ЗЗД и не е породил вещноправно действие. Съдът е посочил, че поради неспазването на формата за валидност и с оглед изричната уговорка за предаване на владението, договорът може да бъде приет единствено като доказателство за начало на давностно владение в полза на наследодателите на ищеца, но в исковата молба липсват твърдения за изтекла придобивна давност.
При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос дали с предварителен договор за продажба може да възникне или да се установи право на собственост върху имота, предмет на договора, е обуславящ за делото, но не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Изводът на съда, че неспазването на формата по чл. 18 ЗЗД за прехвърляне на недвижим имот води до нищожност на договора и той не може да породи вещноправно действие, а по своята същност е предварителен договор по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗЗД, който има облигационно действие, е съобразен с практиката на ВКС /решение № 587 по т. д. № 241/2007 г. ТК/. Не са относими към решаващите изводи на въззивния съд посочените от касатора решения № 1282/1964г. на ВС, І г.о. и № 270 по гр.д.№ 1056/2011г. на ВКС, І г.о., в които се разглежда въпросът за вида на владението, установено въз основа на предварителен договор за продажба. Тези решения биха имали значение ако съдът е разгледал спор, по който ищецът се е позовал на придобивна давност, основана на установено владение въз основа на предварителен договор за продажба. Поради принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, закрепен в чл. 6 ГПК, съдът разглеждащ иск с правно основание чл.108 ЗС не е длъжен да изследва всички възможни основания, на които ищецът би могъл да придобие правото на собственост, а само на тези, изведени от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. В разглеждания случай в исковата молба ищецът не се е позовал на придобивна давност, поради което съдът не е имал основание да разглежда това придобивно основание.
По втория правен въпрос: дали образуваното дело с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 ЗС и чл. 537 ал.2 ГПК не е основание за спиране на делото, по което е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, също не следва да се допуска касационно обжалване, защото този въпрос не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с цитираното от касатора определение № 102 по ч.гр.д.№ 80/2010г. на ВКС, ІІ г.о. В това определение е разгледана хипотеза, неприложима за разглеждания случай, а именно дали е законосъобразно спирането на делото заради друго висящо производство, което се развива между различни страни. В случая предявеният от ищеца в друго производство отрицателен установителен иск, заради който е поискано спиране на настоящото дело, не е обуславящ за ревандикационния иск, защото предмет на доказване по този иск е правото на собственост на ищеца, а основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите факти, от които ответникът твърди, че е възникнало правото му собственост.
Не е обуславящ за делото правният въпрос, свързан с допустимостта на решението като постановено по прието за разглеждане ненадлежно предявено под формата на възражение от ответника право на задържане на имота до заплащане на стойността на извършените в имота подобрения на основание чл. 72 ал.1 ЗС, тъй като възражението е направено като евентуално и не е разглеждано нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд поради отхвърляне на ревандикационния иск на ищеца.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението и в частта за разноските, имащо характер на определение. Цитираното от касатора решение на ВКС по т.д.№ 3707/2013г. не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като в него, както и в обжалваното решение е прието, че когато неправилното произнасяне по отговорността за разноски не е свързано с неправилно произнасяне по предявените искове, страната следва да поиска изменение на решението за разноските по реда на чл.248 от ГПК и това определение подлежи на обжалване с частна жалба по реда на обжалване на решението. Самостоятелна възможност за обжалване на решението в частта за разноските не е предвидена, поради което не е допустимо въззивната, съответно касационната инстанция да изменя обжалваното решение в частта за разноските, когато не обезсилва или отменя решението по предявените искове и не е проведено производство по чл.248 от ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 500 лв., доказани с представения договор за правна защита от 10.05.2018г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 67 от 08.03.2018г. по въззивно гражданско дело № 39/2018г.
ОСЪЖДА Д. З. В. да заплати на С. А. П. и В. П. П. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: