1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр. София, 15.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3138 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. М. срещу решение № 578 от 10.06.2014г. по в. т. дело № 569/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което след частична отмяна на решение № 306 от 06.12.2013г. по гр. дело № 430/2012г. на Провадийски районен съд, 4 състав е отхвърлен предявенят от [фирма] срещу Ю. С. Д. иск за установяване по реда на чл. 422 ГПК дължимост на присъдените със заповед за изпълнение № 129/16.03.2012г. по ч. гр. дело № 175/2012г. суми в размер 1 637,03 лв., претендирана от застраховател, встъпил в правата на застрахован след изплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, покрити като риск по застрахователна полица № 1640/03/218/000003 за настъпило застрахователно събитие по щета № 1640-07-217-00028 на основание чл. 213 КЗ; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която претенцията е отхвърлена в размер 9 791,42 лв. ведно с акцесорните последици от заповедното производство; ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 32,74 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата:
„1. В случаите на имуществена застраховка „Финансов риск“ по т. 16, Раздел II от Приложение № 1 от КЗ, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг /съответно застрахователното покритие по сключената застраховка обхваща уговорените и неплатени от лизингополучателя към застрахования лизингодател лизингови вноски по договора за лизинг/, при условие, че са изпълнени условията по застрахователната полица относно настъпването на застрахователното събитие, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само тези с настъпил падеж до датата на определяне/изплащане на застрахователното обезщетение?
2. В случаите на имуществена застраховка „срещу разни финансови загуби“ по т. 16, Раздел II от Приложение № 1 от КЗ, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг, връщането в държане на лизингодателя на отдадената на лизинг вещ осуетява ли възникването на застрахователно събитие „неплащане на лизингови вноски“, респ. невръщането на вещта задължителна предпоставка ли е за възникване на застрахователното събитие?
3. Връщането на вещта след спиране плащанията по лизинговия договор може ли да заличи възникването на вреди от неплащане на лизингови вноски?
4. Как следва да се установява и от коя страна в процеса отказ от страна на лизингополучател по договор за финансов лизинг да върне автомобила и в тази връзка спиране на плащанията на лизинговите вноски влече ли задължението му да върне автомобила, като се има предвид клаузата на чл. 16 от процесния договор за лизинг?“
Касаторът поддържа, че посочените материалноправни въпроси са разрешени противоречиво в следните съдебни решения: решение № 73/23.11.2012г. по т. д. № 73/2012г. на Варненски окръжен съд, решение № 1963/09.11.2012г. по т. д. № 2532/2012г. на Софийски градски съд, решение от 16.05.2012г. по гр. д. № 13234/2011г. на Софийски градски съд, решение от 17.10.2012г. по гр. д. № 16345/2011г. на Софийски градски съд, решение от 26.06.2013г. по гр. д. № 390/2012г. на Дуловски районен съд, решение от 19.03.2013г. по гр. д. № 4931/2012г. на Районен съд Стара Загора.
Ответникът Ю. С. Д. чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че поставените от касатора правни въпроси са намерили своя отговор в решение № 191/09.03.2011г. по т. д. № 92/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., поради което хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок съгласно чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено наличието на застрахователно правоотношение между [фирма] и [фирма] по застрахователна полица №№ 1640/03/218/000003 и добавък с посочване на конкретния автомобил за покрит риск загуба на приходи. Неоснователността на оспорването на противопоставимостта на това застрахователно правоотношение на лизингополучателя /ответника по иска/ е аргументирана с обстоятелството, че именно поведението на лизингополучателя е уговорено в полза на лизингодателя като покрит риск – застрахована е неговата договорна отговорност за неизпълнение по лизинговия договор. За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника за недължимост на претендираното обезщетение поради липса на цесия, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че суброгирането на застрахователя в правата на застрахования /обезщетен за вреди, за които отговорност носи лизингохолучателят/ намира основанието си в закона, а не в договор за цесия, като е без значение дали и как лизингополучателят е уведомен за застрахователния договор и за породеното регресно право при настъпило застрахователно събитие.
Въззивният съд е съобразил, че в застрахователната полица застрахователното събитие е разграничено на три отделни хипотези и с оглед позоваването на ищеца на уведомлението от застрахования за настъпване на риск е заключил, че претенцията е във връзка със застрахователно събитие, очертано като преустановяване на плащанията по лизингов договор № М 4697 въпреки покани и уведомителна телеграма, изпратени до лизингополучателя – обстоятелства, съответстващи отчасти на рискове по т. 1.1.1. б. „б“ или „в“ от застрахователната полица. Предвид изричното позоваване от ищеца на факта на връчено на лизингополучателя с обратна разписка уведомление от застрахования и изземване на автомобила съдебният състав е приел, че единствената възможна хипотеза на застрахован риск е загубата на приходи, представляващи неплатени лизингови вноски поради неизпълнение на погасителен план и отказ на лизингополучателя да върне лизинговото имущество.
Въз основа на представените доказателства и липсата на оспорване на автентичността на предупреждение за прекратяване на лизингов договор изх. № 49/19.02.2007г., обратна разписка за връчването му на 22.02.2007г. и приемо-предавателен протокол от 20.12.2007г. въззивният съд е приел, че предоставеният на длъжника /лизингополучателя и ответник по настоящия иск/ с предизвестието за прекратяване на лизинговия договор тридневен срок за изпълнение е започнал да тече на 22.02.2007г. Съдебният състав е констатирал, че в предупреждението не се съдържа изрична покана за изпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ и че автомобилът е върнат от лизингополучателя на лизингодателя на 20.12.2007г. с представения приемо-предавателен протокол.
Въззивната инстанция е обсъдила разпоредбите на т. 38.10 от лизинговия договор, застрахователната полица и чл. ІХ, т. 1 и 3 от Общите условия по застраховката и въз основа на тях е приела, че застрахователен интерес възниква само в хипотезите на просрочие на вноски, съпроводено с отказ за връщане на автомобила, в какъвто смисъл е уговорено и застрахователното събитие. Изводът за неоснователност на предявения иск е аргументиран с обстоятелството, че застрахователят не е доказал настъпване на застрахователното събитие – предупреждението за разваляне на договора занапред съдържа само искане за плащане на лизинговите вноски, но не и покана за изпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ; освен началното уведомление от застрахования за възникнало неплащане, няма доказателства за второто уведомяване за резултата от предприетото по надлежен ред изискване на изпълнение на търсимото задължение за предаване на вещта.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Първият, посочен от касатора правен въпрос, не е релевантен, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд – съдебният състав не е приел, че застрахователно обезщетение се дължи само за лизинговите вноски с настъпил падеж, а е отхвърлил иска поради недоказване на настъпване на уговореното застрахователно събитие /един от кумулативно договорените елементи на фактическия състав – застрахователят не е установил, че лизингополучателят е бил поставен в забава относно връщането на автомобила/.
Вторият, посочен от касатора въпрос, е фактически и отговорът му зависи от конкретните клаузи в застрахователния договор, относими към уговорения между застрахователя и застрахования покрит застрахователен риск. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил застрахователната полица, общите условия за застраховане на загуби вследствие неплащане на лизингови вноски, договора за лизинг и останалите одказателства и въз основа на тях е установил фактическата обстановка, към която е приложил съответните материалноправни норми. Въпросът дали приетите от въззивната инстанция факти във връзка с покрития застрахователен риск съответстват на събраните доказателства или са направени при неправилна преценка на последните представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и в този смисъл е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият, формулиран от касатора въпрос също не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като съдебният състав не се е произнесъл по него и този въпрос не е обусловил изводите във въззивното решение. В решението не е прието, че връщането на вещта след спиране на плащанията по лизинговия договор може да заличи възникването на вреди от неплащане на лизингови вноски.
Четвъртият правен въпрос, посочен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е процесуалноправен и се отнася до доказателствената тежест за настъпване на застрахователното събитие при иск, предявен от платилия застраховател и суброгирал се в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Този въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил изводите на въззивната инстанция. Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като в повечето от цитираните от касатора решения /решение № 73/23.11.2012г. по т. д. № 73/2012г. на Варненски окръжен съд, решение № 1963/09.11.2012г. по т. д. № 2532/2012г. на Софийски градски съд, решение от 16.05.2012г. по гр. д. № 13234/2011г. на Софийски градски съд, решение от 17.10.2012г. по гр. д. № 16345/2011г. на Софийски градски съд и решение от 26.06.2013г. по гр. д. № 390/2012г. на Дуловски районен съд/ този въпрос и въпросът за отказ за връщане на автомобила от страна на лизингополучателя не са обсъждани, а в решение от 19.03.2013г. по гр. д. № 4931/2012г. на Районен съд Стара Загора е прието, че лизингодателят е поканил ответника /лизингополучателя/ да му върне лизинговия автомобил съгласно чл. 37 от лизинговия договор.
Предвид съображенията за липса на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 578 от 10.06.2014г. по в. т. дело № 569/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.