2
гр. д. № 6115/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 560
София, 17.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 6115/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Н. К. Д. и Й. П. Д. срещу определение № 144 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 3117/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 6606/2013 г. на Софийски градски съд, ІVб състав като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателите поддържат, че след справка в данъчната администрация на Столична община са установили, че в издаденото им удостоверение за данъчната оценка на имота, предмет на иска, не е била включена цената на жилищната сграда, построена в него. От издаденото им друго удостоверение на 19.12.2012 г. се установява, че данъчната оценка на процесния имот е 9454.50 лв.
Ответниците по жалбата намират същата за неоснователна. Поддържат, че това удостоверение е било на разположение на жалбоподателите преди подаване на касационната жалба, както и че цената на всеки един от предявените от тях искове е по-малка от установената в нормата на чл. 280, ал.1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Жалбоподателите са предявили срещу И. Й., Р. Т., Д. Я., Е. П. Г. М., Б. П. и С. А. иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношения на тях, че са собственици на ? ид. ч. от дворно място, заснето с пл. № 41 по кадастралния план от 1993 г. с площ от 465 кв. м. и построената в него масивна жилищна сграда, намиращ се в землището на [населено място], Вилна зона, което право са придобили на основание давностно владение. В исковата молба са посочили, че цената на иска е 1435 лв. като са представили удостоверение за данъчната оценка, която според него възлиза на 6472.50 лв. за земя и сгради.
Въз основа на тези данни състав на касационния съд е намерил, че цената на предявения иск за ? ид. ч. от описания имот, възлиза на сумата 4854.37 лв. Тази сума е под 5000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията преди изменението й с ДВ бр. 100/2010 г., приложима съобразно датата на подаване на касационната жалба е направил извод, че тя е недопустима и я е оставил без разглеждане, като е прекратил образуваното пред него производство.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите. В исковата молба, в нарушение на чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК, те са посочили цената на иска от 1435.00 лв. – сума значително под данъчната оценка. Представили са удостоверение за данъчната оценка. Въз основа на него е констатирано и това, че цената на земята и на сградата поотделно са под 5000.00 лв. Под този размер е и данъчната оценка на ? от имота и сградата. При тези данни е направен обоснован извод, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол съобразно този критерии за селекция на касационните жалби.
Доводът за неправилно издадено удостоверение за данъчната оценка на имота е неоснователен. Въпросът за цената на иска може да бъде поставян най-късно до първото по делото съдебно заседание – чл. 70, ал. 1 ГПК, поради което поставянето му в касационно производство е недопустимо.
Частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 144 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 3117/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: