4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
С., 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 394 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 3613 от 11.ІV.2011 г. на К. И. М. и А. А. А. – двамата от [населено място], подадена против разпореждане № 1167 на Русенския ОС, ГК, от 28.ІІІ.2011 г., постановено по гр. д. № 1045/2010 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – е била върната подадената от тях касационна жалба срещу постановеното по това дело в пр-во по чл. 422 във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК въззивно решение № 93 от 23.ІІ.2010 г.,
Оплакванията на частните жалбоподатели М. и А. са за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като неправилно спорът бил квалифициран като търговски, вместо като граждански, а и в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК от 21.ХІІ.2010 г. се казвало, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Порази това частните жалбоподатели претендират отменяване на атакуваното прекратително разпореждане и даване ход на касационното им жалба срещу постановено по същото дело въззивно решение по установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Ответникът по частната жалба Д. В. Д. от Р. не е ангажирал свое становище по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното с нея разпореждане.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Русенския ОС и срещу подлежащ на обжалване негов съдебен акт, частната жалба на К. Ил. М. и А. А. А. – двамата от същия град, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Върнатата касационна жалба е била насочена срещу въззивно решение, с което по установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК е било признато за съществуващо вземане на Д. В. Д. от Р. срещу настоящите двама частни жалбоподатели в размер на 4 563 евро /т.е. за не повече от 10 000 лева/, представляващо дължима главница по запис на заповед, издаден на 7.ІХ.2009 г. от М. и авалиран от А.. Правилно въззивният съд е приел че спорът, с чието разрешаване е бил сезиран, имал характера на търговски. Съгласно чл. 365, т. 1 ГПК всеки иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. действителността, изпълнението или неизпълнението й представлява търговско дело пи смисъла на разграничението, провеждано в чл. 280, ал. 2 ГПК. В процесния случай това разбиране по необходимост следва от правилото на чл. 286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ, според което записът на заповед е търговска сделка независимо от качеството на лицето, негов издател, т.е. абсолютна търговска сделка. Що се отнася до правилото на визираната в настоящата частна жалба разпоредба на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /Обн. ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г./, то следва да се тълкува в смисъл: „пред съответната инстанция” и задължава ВКС да не прекратява веднъж вече образуваните към тази дата пред него граждански и търговски дела /с цена на иска до 5 000 лв. и съответно до 10 000 лв./. В случая атакуваното въззивно решение на Русенския ОС е било постановено повече от три месеца след 21.ХІІ.2010 г. и затова правилно е било прието във финалната част на неговия диспозитив, че то не може да се атакува по правилата на касационния контрол.
С оглед изложеното частната жалба на М. и А. следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – да се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1167 на Русенския окръжен съд, ГК, от 9.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1045/2010 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2