О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр.София, 18.09.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5195 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 10.06.2013г. по гр.д.№ 2518/2012г., с което АС София е оставил без разглеждане молба от 13.02.2013г. на К. Ц. В. за допълване на решение от 11.05.2012г. по гр.д.№ 2518/2012г. на АС София.
Жалбоподателката – К. Ц. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледано по същество искането й.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С обжалваното определение апелативният съд е приел, че не е сезиран с надлежно искане по чл.250 ГПК, поради което е оставил без разглеждане молба от 13.02.2013г. на К. Ц. В. за допълване на решение от 11.05.2012г. по гр.д.№ 2518/2012г. на АС София. Прието е, че с решение от 31.01.2013г. па гр.д.№2518/2012г. АС София на основание чл.64, ал.1, т.1 СК е прекратил пълното осиновяване на К. Ц., но не е постановил изрично запазване на фамилното и име, тъй като не е било направено такова искане. При тези данни съдът е счел, че не е налице непълнота във въззивното решение, но не е оставил без уважение искането, а оставил без разглеждане молбата за допълването му като недопустима.
С оглед установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е неправилно. Видно е, че съобщението за връчване препис от решението на частната жалбоподателка, е получено от последната на 12.02.2013г., а молбата за допълване на същото е подадена в съда на 13.02.2013г., т.е. в предвидения в разпоредбата на чл.250 ГПК месечен срок. При тези данни следва да се приеме, че съдът е бил надлежно сезиран с искане за допълване на решението му и е следвало да го разгледа по същество, а не да го остави без разглеждане като недопустимо. Преценката за това налице ли е непълнота на постановения от съда акт е такава касаеща основателността на направеното искане, а не неговата допустимост.
С оглед на така изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество по направеното искане.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
о т м е н я определение от 10.06.2013г. по гр.д.№ 2518/2012г. на АС София.
в р ъ щ а делото на същия съд за разглеждане по същество на молба от 13.02.2013г. на К. Ц. В. за допълване на решение от 11.05.2012г. по гр.д.№ 2518/2012г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: