О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 02.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 148/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Н. Н. Н. от гр. Я., чрез процесуалния му представител адв. С от АК – Ямбол, срещу определение № 10 от 21.01.2009 г. по ч. гр. д. № 19/2009 г. на Ямболския окръжен съд, ІІ-ри граждански състав, с което се потвърждава определение № 8/08.01.2009 г. по ч. гр. д . № 28/2009 г. на Районен съд гр. Я. за отхвърляне на молбата на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 40 000 лв. срещу П. И. И. от гр. Я..
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си същият е представил по делото определение № 568 от 21.07.2006 г. на Районен съд гр. Я., постановено по ч. гр. д. № 1 192/2006 г. и определение № 539 от 06.07.2006 г. по ч. гр. д. № 1 119/2006 г. на ЯРС, както и копия от запис на заповеди, въз основа на които са издадени посочените съдебни актове. Изложени са и доводи за неправилно тълкуване на нормата на чл. 535 от ТЗ, което е довело до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт. Същият моли да бъде отменено въззивното определение и да се постанови издаването на исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът по частната касационна жалба П. И. И. от гр. Я. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С определение № 8 от 08.01.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 28/2009 г. Ямболския районен съд е отхвърлил молбата на Н. Н. Н. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК за събиране на негово вземане в размер на 40 000 лв. срещу П. И. И. , на основание издаден от него запис на заповед от 03.07.2009 г., копие от който е представен по делото. Съдът е констатирал, че документът, от които произтича вземането на молителя не съдържа необходимите реквизити, уредени в чл. 535 от ТЗ, т. е. записът на заповед не е редовен от външна страна. Молителят е депозирал частна жалба пред Окръжен съд гр. Я., който с определение № 10 от 21.01.2009 г. по ч. гр. д. № 19/2009 г. е потвърдил обжалвания съдебен акт, като същият споделя изцяло изводите на първата инстанция, че в конкретния случай представения запис на заповед е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е свързан със съдържанието на записа на заповед и тълкуването на нормата на чл. 535 от ТЗ, наличието на необходимите реквизити на ЗЗ, за да бъде същият редовен и да послужи като несъдебно изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Представени са определения Районен съд гр. Я., които удостоверяват наличието на противоречива съдебна практика.
С Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г. Общото събрание на съдиите на Търговска колегия при Върховен касационен съд на РБългарие е приело, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо освен наименованието „запис на заповед” в самият текст на същия този документ трябва да се съдържа изразът „запис на заповед” и то в такава логическа връзка с останалите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ „запис на заповед”. Липсата на посочените изрази в съдържанието на документа касаят неговата редовност и същият не е годен да служи като несъдебно изпълнително основание. Тълкувателните решения на Върховния касационен съд имат задължителен характер за съдебните и административните органи при прилагане на тълкуваните с тях спорни въпроси.
В случая, жалбоподателят е представил запис на заповед по делото, от който е видно, че същият не съдържа необходимите реквизити, тъй като в съдържанието му липсва израза „запис на заповед”. Определението на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено определението на РС гр. Я. е съобразено изцяло с нормата на чл. 535 от ТЗ и със задължителната практика на ВКС. Представената по делото противоречива практика на други съдилища не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като вече е налице задължителна съдебна практика по поставения материалноправен въпрос, съдържаща се в цитираното ТР № 1/28.12.2005 на ОСТК на ВКС, с която съдилищата са длъжни да се съобразяват при постановяването на актовете си.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива практика, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай, предвид постановеното от Върховен касационен съд тълкувателно решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10 от 21.01.2009 г. по ч. гр. д. № 19/2009 г. на Ямболския окръжен съд, ІІ-ри граждански състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: