6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
[населено място] ,21,06,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
Л. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2908 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците : А. Г. и Н. Г., М. Н. и К. Н., Д. М. и Н. М.,С. М. и П. М. , К. Т. и Т. Т., против решение № 649/01.04.2015 год. по гр.д.№ 3895 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, 7 състав, в частта му с която, след отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на исковете в пълен размер,същите са отхвърлени за разликата между сумата от 200 000 лева и претендирания от всеки от ищците размер от 320 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на децата им – Е. Г.,Я. Б.,К. М.,Г. Г. и Т. Й., в причинна връзка с ПТП от 23.04.2011 год., причинено по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,лек автомобил. Касаторите твърдят неправилност на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – липса на мотиви, както и в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, досежно размера на определените обезщетения.Акцентират на обстоятелството, че без да обоснове ирелевантност на съобразени от първоинстанционния съд критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението, съответен на претендираното, съдът е определил справедлив размер на дължимите обезщетения – по 200 000 лева , в занижен спрямо претендирания и приет за основателен от първоинстанционния съд размер – от 320 000 лева. Отделно от немотивирания извод за по-нисък справедлив размер на обезщетенията,касаторите сочат и неправилно оценена степента и тежестта на всички,отчетени от първоинстанционния съд,съответно споделени от въззивния фактори, които поотделно и в съвкупност обосновават този извод. Твърдят неотчетени и конкретните икономически условия, критерий за които са въведените от законодателя лимити на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 ал.1 от ПЗР на КЗ / отм./ , според които към датата на непозволеното увреждане, при две и повече пострадали лица законодателят предвижда минимална застрахователна сума от 5 000 000 лева. В останалата си част касационната жалба обосновава по същество адекватността на справедлив размер на дължимо обезщетение на всеки от ищците,съобразно релевантните спрямо всеки от ищците обстоятелства и факти.
Ответната страна – ЗАД „ Б. В. И. Г. „ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, в подробен отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалите си деца,на възраст между 17 и 19 години, жертви на нелеп инцидент,по вина на водача на МПС,застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ при ответното дружество, настъпил на 23.04.2011 год.. Няма спор по основанието за ангажиране отговорността на застрахователя,който предварително е превел на всеки от ищците сума в размер на 100 000 лева, върната от същите.
За да обоснове основателност на исковете в пълния им предявен размер, от по 320 000 лева за всеки от родителите на пострадалите деца, първоинстанционният съд е съобразил събраните гласни доказателства , от които е приел, че се установяват изключително тежко понасяни от ищците душевни болки и страдания по внезапно починалите им деца. Отчел е установените изключително близки отношения на обич и разбирателство между родители и деца,пълноценността на семействата им преди трагичното събитие.Приел е за съобразим при преценката на родителската скръб факта, че всяко от децата е било отговорно,добър ученик,с ясни планове за бъдещето,с амбиции, които им качества са носели на родителите чувство на гордост и удовлетворение,но с нелепата им,преждевременна смърт още по-отчетлива е мъката от рано прекършената им младост,от отречените им житейски радости и възможности за очевидно възможна пълноценна реализация, в който смисъл е отчетена възрастта на пострадалите,като критерий при определяне справедлив размер на обезщетенията.Съдът е отчел и значението на злощастното обстоятелство за погубването им, в навечерието на събитието, оповестяващо зрелостта им – абитуриенски бал за три от децата / Т., Я. и Г./ и предстоящо дипломиране. Изхождайки от безспорния факт,че загубата на дете е най-тежката , непреодолима , несъвместима с последващо пълноценно съществуване за родителя загуба и в този смисъл безвъзвратния й характер, съдът е приел,че са ищците е напълно променен смисъла на живота ,а травмата от преживяното ще ги съпътства завинаги.Посочил е като съобразими, с цел определяне на обезщетение,кореспондиращо с икономическата конюнктура и като такова способно да възмезди най-адекватно търпимите времи, лимитите на застрахователна отговорност, съгласно пар. 27 ал.1 ПЗР на КЗ / отм./ , към датата на непозволеното увреждане – 23.04.2011 година.В тази връзка се е позовал на въведен в приложението им ориентир и от формирана съдебна практика по обезщетяване на идентични по произход и характеристика неимуществени вреди.
За да отмени частично първоинстанционното решение, по жалба на застрахователното дружество – ответник, за разликата над сумата от 200 000 лева за всеки от ищците до претендираните от всеки 320 000 лева, въззивният съд излага идентична на изложената от първоинстанционния фактическа обстановка и конкретно – за установените от разпитаните свидетели факти и обстоятелства относно преживяваната от ищците мъка по неочаквано и жестоко загиналите им деца. Наред с обсъдените от първоинстанционния съд критерии,без да е оспорил приложимостта на който и да било от тях,въззивният съд е акцентирал и на нелепото обстоятелство по причиняване смъртта им в навечерието на светъл празник – В., който, както и всеки празник от тук насетне семействата ще свързват със загубата си. Съобразил е настъпила промяна в живота на тези семейства,ограбената им възможност да споделят бъдещето на децата си,да разчитат на тяхната морална и духовна подкрепа.Споделил е извода и на първоинстанционния съд,че от събраните доказателства не може да се предполага скръбта на тези хора да бъде преодоляна или поне облекчена за в бъдеще. Независимо от неотричането на приложен от първоинстанционния съд критерий и мотивирането на допълнителни съображения,в обосноваване действителното съдържание на болките и страданията на ищците, логично предполагащо споделяне на възприетия от първа инстанция размер,въззивният съд е приел за справедлив размера от 200 000 лева за всеки от ищците.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторите са формулирали следните въпроси : 1 / Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви в постановеното от него решение ? 2 / Трябва ли значителното намаляване на обезщетението, постановено от въззивния съд, да е мотивирано с конкретни, обективно установени факти от значение за определяне размера на обезщетението? 3/ Как следва да се прилага принципа за справедливост,въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите,съобразими при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на пряк иск, предявен срещу застрахователя ?. 4/Релевантни ли са за определяне на обезщетението, лимитите на застраховане,съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ/ отм./ и обществено – икономическите и социални условия в страната ? ;5/ Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД , като не са съобразени изобщо задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 год. – не са посочени,отчетени,съобразени,не са съпоставени действително търпимите вреди със задължителните критерии, от значение за размера на обезщетението?Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД , с действително търпимите морални вреди и всички факти, от значение в тази връзка , представлява ли нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението ?; 6 / Нарушен ли е материалния закон, след като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането – неочаквана, несвоевременна смърт,по особено мъчителен и жесток начин ,при осъзнаване на случващото се от пострадалите ? 7/Нарушен ли е материалния закон по приложение принципа за справедливост,при споделяне на единствено положителни предпоставки за определяне на размера на обезщетенията,без да се сочат критерии и предпоставки, обуславящи намаляването му ? 8/ Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с прието намаляване на обезщетението и липсата на такива мотиви съставлява ли нарушение на процесуалния закон ? ; 9 / Нарушен ли е материалния закон, когато съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя , като критерий за определяне размера на обезщетението ?
В самостоятелен параграф от изложението, но в относимост към касационния довод за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, касаторите са формулирали поредица дублиращи се по смисъл с горецитираните под № 4 и №9, въпроси относими към съобразяване на лимитите на застрахователна отговорност, като ориентир за социално-икономическата конюнктура в страната, съобразима при определяне на справедлив размер на обезщетението. Същите са обосновани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с реш.№ 83 по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о., реш.№ 66 по т.д.№ 619 / 2011 год. на ІІ т.о. и реш.№ 28 по т.д.№ 1948 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Първите два, седмия и осмия въпроси са обусловени от довода за немотивирано намаление на размера на обезщетението, въпреки обсъждането от въззивния съд изключително на положителни – в обосноваване завишаването му, не и такива , обуславящи намаляването му, предпоставки. Това процедиране на съда не лишава решението от мотиви, в който случай безспорно би било налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.236 ал.2 вр. с чл.235 ал.2 ГПК.Несъответствието между споделените за приложими критерии при определяне справедлив размер на обезщетенията и конкретно определения размер следва да се квалифицира като неправилно приложение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, в който смисъл е формулиран седмия от поставените въпроси. Вида на порока на атакуваното решение, обаче, е предмет на последващо,след допускане на касационното обжалване, произнасяне на касационната инстанция, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК. То няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд по приложението на чл.52 ЗЗД. Следователно, първите два въпроса не покриват общия селективен критерий,като некореспондиращи с действителното процедиране на въззивния съд – с изложение на мотиви,съобразно възприетите от него за релевантни критерии, по определяне на размера на обезщетенията.Седмият от въпросите също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал. 1 ГПК, тъй като предпоставя конкретен отговор относно правилността на конкретното въззивно решение, като постановено или не в нарушение на материалния закон.Аналогични съображения, но в аспект на порок „ съществено нарушение на съдопроизводствените правила „ изключват обосноваването на общия селективен критерий по осмия формулиран въпрос.
Третият и петият от въпросите следва да бъдат конкретизирани до въпроса относно „принципа на приложение на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД,в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 год.„,обосноваващо и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, наред с цитирана от касаторите съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, в отговор на идентичен правен въпрос.Съобразно наведените от касаторите доводи за необосноваването на предпоставки или конкретизирането в кои аспекти съобразените от първоинстанционния съд критерии не предпоставят определения от същия,а занижен размер на обезщетението,въззивното решение е в несъответствие с изискването,въведено с т.11 на ППВС № 4/1968 год. /без същото да въвежда изчерпателно всички релевантни критерии,всякога обусловени от конкретиката на спора /,а именно : съдът да мотивира справедлив размер на обезщетението,съобразявайки всички относими критерии,преценявайки ги поотделно и в съвкупност и отчитайки степента и значението на всеки от тях при формиране на извода си за справедлив в конкретната хипотеза размер.
Шестият от формулираните въпроси,макар релевантен по отношение съдържанието на търпимите неимуществени вреди,не съставлява правен въпрос, тъй като на същия еднозначен отговор по приложението на закона не би могъл да бъде даден.Обстоятелствата относно механизма на настъпване на смъртта,респ. възприемането и отчитането им в емоционален план от претендиращите обезщетение за неимуществени вреди,са преценими във всеки конкретен случай и съобразно личността на търпящия неимуществени вреди.
Четвъртият и деветият от формулираните въпроси – относно съобразяването на лимитите на застрахователна отговорност,като ориентир за икономическата конюнктура,към момента на настъпване на увреждането – последната,като съобразим критерий при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД – също обосновават общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,като с цитираните решения – № 83 по т.д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т.о. и № 66 по т.д.№ 619 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК в отговор на идентичен правен въпрос, а също и служебно известните на съда реш.№ 95 по т.д. № 916/ 2011 год. на І т.о. ,реш.№ 155 по т.д.№ 711/2011 год. на І т.о., реш.№ 1 по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС и др., се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 649/01.04.2015 год. по гр.д.№ 3895 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение,за насрочване,без заплащане на държавна такса за съдопроизводството, от която касаторите са освободени , на основание чл. 83 ал.1 т.4 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :