О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр. София, 26.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 295/2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационната жалба на Кмета на [община], представляван от юрисконсулт М. С. срещу решение №151/03.10.2016 г. по гр.д. № 386/2016 г., на Окръжен съд [населено място] , с което след отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 2137/2016 г. на Сливенския районен съд, е постановено ново решение, с което уволнението на ответника по касационната жалба Г. Д. Г. е признато за незаконно , същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист „ в Дейност „Управление , контрол и регулиране дейностите по опазване на околната среда” при [община] и Общината е осъдена да му заплати сума в размер на 4 000,74 лв. , представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното уволнение , ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба -26.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Развиват се съображения, че съдът неправилно е приел, че ищецът е бил трудоустроен поради което при уволнение се ползва със закрилата на чл. 333,ал.1,т.2 КТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касационната жалба Г Д. Г. чрез адв. Ц. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото по формулирания от касатора въпрос същото е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС и не се разрешава противоречиво от съдилищата.В тази връзка се позовава на решения , постановени при условията на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер. Освен това счита, че исковете са уважени и на второ основание, а именно липса на съкращаване на щата към момента на извършеното уволнение. „ По същество”изразява становище , че касационната жалба е неоснователна , а обжалваното решение – правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото . Същевременно по отношение на този въпрос следва да е изпълнен някой от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.С цитираното тълкувателно решение като специфични допълнителни основания за допускане на касационното обжалване извън изрично посочените в закона са изведени и вероятната нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение.
В случая в представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос. Както във въззивната жалба , така и в представеното Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се съдържат оплаквания относно извода на въззивния съд, че ищецът Господин Д. Г. е трудоустроен със представеното по делото решение на ТЕЛК, с което му е определена 50% намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, съобразени на заеманата от него длъжност, поради което се ползва със закрилата на чл. 333,ал.1,т.2 и ал.2 КТ , която не е преодоляна и с оглед на това уволнението е незаконно. Правен въпрос относно тези обуславящи изхода на делото съображения на съда обаче не е формулиран.Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на това липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Съобразно с това не се налага обсъждане на посочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК и посочените във връзка с тяхната обосновка съдебни решения.
Същевременно следва да се посочи и това, че въззивният съд е пререшил спора и е уважил предявеният иск по чл. 344,ал.1,т.1 ГПК и на още едно основание ,а именно липса на надлежно извършено съкращаване на щата към момента на уволнението. Направените от съда изводи в тази насока също имат обуславящ за изхода на делото характер.Касаторът обаче не е формулирал правен въпрос относно тези решаващи мотиви на съда.
С оглед на горното, не са изпълнени комулативните условия, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова не следва да се допуска.
Съобразно изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 420 лв. адвокатско възнаграждение, удостоверено с представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №151/03.10.2016 г. по гр.д. № 386/2016 г., на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета на общината С. Р. да заплати на Г. Д. Г. от [населено място] разноски за тази инстанция в размер на 420 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: