1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
Гр.София, 27.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 781/2017 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 58/9 май 2016 г. по в.т.д.№ 72/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 525/1.12.2015 г., постановено по т.д.№ 265/2015 г. на Окръжен съд Бургас. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявен от касатора на основание чл.439 ГПК иск срещу [фирма] София за установяване, че в полза на ответното дружество-взискател по изп.д.№ 20157080400002 по описа на ЧСИ Т. К., рег. № 708 на КЧСИ с район на действие Бургаския ОС за взискателя не съществуват вземания срещу длъжника [фирма] за сумите 34448,79 лв.-главница, 20000 лв.мораторна неустойка и 3702 лв. арбитражни разноски по в.арб.д.№ 100/2007 г. на АС при Б. София. В касационната жаба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения установителен иск.
В срока за отговор на касационната жалба [фирма] София изразява становище, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вземанията – предмет на спора по чл.439 ГПК не са напуснали патримониума на ответника по иска поради обстоятелството, че възмездната цесия, на която се позовава ищцовата страна, не е породила прехвърлително действие. Договорът от 14 октомври 2013 г. между [фирма] и цесионера П. С. С. за прехвърляне на процесните вземания по изп.лист от 10.11.2008 г., издаден от СГС, VІ ТО, въз основа на Решение на АС при Б. по в.арб.д.№ 100/2007 г. срещу цена 10000 лв. не носи подписа на представляващия цедента С. С. Ш. – управител на [фирма], поради което е нищожен. Уведомлението по чл.99 ал. 3 ЗЗД до длъжника [фирма] също не е подписано от законния представител на дружеството – цедент съгласно неоспореното заключение на съдебно-графологичната експертиза, изготвено от в.л. Х. Б. Д., възприето от съдилищата като обективно и компетентно. Подписите на цедента в изследваните от вещото лице оригинали на двата документа, не са изпълнени от управителя на дружеството С. С. Ш.. По образуваното изпълнително дело на ЧСИ К. ищецът-въззивник е надлежен длъжник, липсват данни за погасяване на процесните задължения чрез плащане, поради което въззивният съд е заключил, че предявеният иск е неоснователен. В съответствие с предвидената в чл.272 ГПК възможност е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивната инстанция е счела за неоснователни въведените с жалбата оплаквания за постановяване на първонистанционния акт при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата.
Касационната жалба и изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК не съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд, представляващ общо основание за достъп до касационен контрол. Липсата на формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора е пречка за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
К. съд не е овластен да извежда правния въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 16.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС само непрецизно формулиран правен въпрос от касатора подлежи на уточняване, конкретизиране и квалифициране от касационния съд.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за достъп до касация.
По изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 58/9 май 2016 г. по в.г.д.№ 72/2016 г. на Бургаския апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: