О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№560
София, 28.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 494/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба “М”Е. – гр. В. против определение № 1* от 04.11.2008 г. по ч.т.дело № 1015/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено разпореждане №15964 от 04.09.2008г. по ч. гр.д. 6453/08г. на Варненски районен съд, в частта му, с която е оставено без уважение заявлението на Р. П. И. за издаване на основание чл.418, ал.1 вр. чл.417, т.3 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “ МиР 1713”ООД – гр. В. за сумата 86520лв., представляваща общия размер на договорената между страните по договор за наем от 26.08.2003г. с нотариална заверка на подписите, неустойка за периода 20.09.2003г. -18.11.2004г. и по същество това искане е уважено.
Ответникът по частната жалба- Р. П. И. от гр. В. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С молба от 02.02.2009г., подадена с оглед отстраняване недостатъците на подадената частна жалба страната е направила възражение относно това, че не следвало да представя изложение по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд бил постановил обжалвания съдебен акт като първа инстанция. Доводите са правно необосновани. Преценката за това дали второинстанционният съд се произнася като въззивен не е обусловена от правния резултат на неговия акт, когато той се произнася по съществото на процесуалния спор. Следователно, в случая, след като предмет на обжалвания съдебен акт е правилността на разпореждането на първостепенния съд, то окръжният съд е действувал като въззивен и съответно постановеното определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е посочил, че съдът се бил произнесъл по процесуалноправен въпрос, който имал значение за правилното прилагане на закона- издал изпълнителен лист преди издаване на заповед за незабавно изпълнение в нарушение на чл.418, ал.3 ГПК. Посочено е и оплакване относно неправилност на преценката на съда за това, че представените документи, на които се основавало вземането не били редовни от външна страна, като подробно е обсъдено това разбиране. Направен е извод, че заповедното производство не може да има за предмет установяване неизпълнението на договорно задължение като същото следвало да бъде извършено в редовно исково производство. Посочено е че “ този” процесуалноправен въпрос / неуточнен/ бил решаван противоречиво от съдилищата и са изброени и приложени определения на Великотърновски окръжен съд постановени по реда на чл.237 ГПК / отм./
Не се обосновава от касатора приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същият не е формулирал релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, който се дефинира като такъв относим към решаващите изводи на въззивния съд и обуславящ изхода на спора. Като такъв не може да се разглежда общо поставения въпрос свързан с дефинитивната определеност на проверката, която извършва сезирания съд по издаване заповед за изпълнение по реда на чл.217 вр. чл.218 ГПК, нито мотивираните с него общи оплаквания в тази връзка за неправилност на постановеното определение, което е относимо към разглеждане на процесуалноправния спор, а не към допускането на определението до касационно обжалване. Дори и да бъде изведен от изложението на страната такъв релевантен въпрос във връзка с предмета на установяване в производството по 417 ГПК, вр. чл.418, ал.3 ГПК, то той съставлява само елемент от фактическия състав на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като нормата изисква същите да са разрешени при една от хипотезите на т.1-3 на текста. В случая касаторът се позовава на чл.280,ал.1, т.2 ГПК, но представените от него определения на Великотърновски окръжен съд, като постановени по отменен и различен процесуален ред са ирелевантни към въведеното с ГПК заповедно производство. Още повече, в случая въззивният съд изрично е разгледал извънсъдебното изпълнително основание- договор между страните с нотариална заверка на подписите, споразумение между страните от 18.10.2004г. и нотариална покана, с оглед изискванията на чл.417 ГПК, като е обсъдил и предпоставките по чл.418 , ал.3 ГПК и с оглед установеното по спора е приел, че са налице тези предпоставки, като това са неговите решаващи мотиви. Следователно, приложените определения, като нетретиращи тези въпроси не могат да обосноват извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Няма такава относимост и изложеното от страната във връзка с това, че била издадена заповед за изпълнение, след издаването на изпълнителен лист по спора. Извън това, че съпоставени датите на издаване на заповедта и поставената върху нея отметка водят до извод за допусната техническа грешка,а основанието за издаване на титула е обжалваното определение, тези доводи са и ирелевантни за допускане на акта до касационно обжалване, тъй като биха могли да бъдат отнесени единствено към оплакванията за неговата незаконосъобразност, която не е предмет на разглеждане по посочената норма.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от
04.11.2008 г. по ч.т.дело № 1015/2008 г. на Варненски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: