О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София 30.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №418/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Б. С., град В., подадена от пълномощника му адвокат В, срещу определение №1216 от 08.06.2009 г. по гр.дело №635/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение №6792 от 01.05.2009 г. по гр. д. №2444/2009 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, тъй като искът на В. Б. С. по чл.39 ЗЖ. за отмяна решение на ОС на Ж. „С” от 28.02.2003 г. за приемане на нови член кооператори, е предявен след изтичането на двуседмичния преклузивен срок по чл.40, ал.1 ЗЖСК.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали в приложното поле на разпоредбата на чл.39 ЗЖ. са и исковете за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на Ж. и дали и за последните е приложим срокът по чл.40, ал.1 ЗЖСК. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложено е решение №1128/17.12.2008 г. на ВКС, ІІ г.о. по гр. д. №4919/2007 г.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Формулираният по-горе въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По него има трайно установена практика, съобразно която с исковете по чл. 39 ЗЖ. може да се претендира отмяната на решение на общото събрание на Ж. , взето в нарушение на закона или устава. По този ред може да се иска отмяна и на нищожни решения на общото събрание на ЖСК. Непредявените основания за нищожност излизат извън предмета на делото. Те могат да бъдат предявени по реда на общия съдебен исков процес неограничено във времето, докато съществува интерес от иска. В случая съобразно тази практика след като въззивният съд е приел, че твърденията в исковата молба не сочат на основания, относими към валидността на решението на ОС на Ж. „С” за приемане на нови членове, а до неговата отменяемост, е прекратил производството по делото. В този случай е приложим двуседмичният преклузивен срок по чл.40, ал.1 ЗЖСК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1216 от 08.06.2009 г. по гр.дело №635/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.