О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр.София, 30.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет осми септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 516/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. К. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 2103/ 02.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 1921/ 2011 г., с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 7670/ 2011 г. за връщане на частния жалбоподател на искова молба срещу [фирма] и за прекратяване на производството по делото. Исковата молба е върната поради това, че с нея е заявена претенция за заплащане на обезщетение при командироване на ищеца в качеството му на работник, по която претенция вече има постановено и влязло в сила решение.
Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като го лишава от възможността да получи разликата между дължимата от него сума за обезщетение и тази, която му е присъдена с влязло в сила решение. Поставя процесуалноправният въпрос допустим ли е иск за вземане, което е присъдено частично с предходно, влязло в сила съдебно решение, който според него има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
На 12.01.2009 г. Н. И. К. е предявил против [фирма] искове за защита на права, произтичащи от трудово правоотношение, включително за заплащане на обезщетение за командироването му в Кралство Б. за период 22.08. – 22.09.2008 г. Претендираното обезщетение е в размер 1 160 евро – изцяло, а не частично. Образувано е гр.д.№ 1425/ 2009 г. на Пловдивски районен съд, приключило с решение № 141 от 15.01.2010 г., с което претенцията е уважена до размер 1 952,28 лв, а за разликата е отхвърлена. Решението е влязло в сила на 29.06.2010 г. На 21.04.2011 г. ищецът е предявил нов иск – пак за обезщетение за командироването му в Кралство Б. за период 22.08. – 22.09.2008 г., с твърдения, че му се дължи сума, по-голяма от присъдената с влязлото в сила решение и като се претендира разлика от 9 112,83 лв. С обжалваното по настоящето дело определение тази искова молба е върната като е прието, че по въпроса е формирана сила на пресъдено нещо.
Следователно поставеният от касатора процесуалноправен въпрос обуславя въззивното определение. Той обаче няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС такова значение има правен въпрос, на който законът не съдържа ясен и точен отговор и по който няма формирана практика или има такава, но тя се нуждае от осъвременяване. В случая тези предпоставки не са налице. Практиката кога е налице сила на пресъдено нещо е установена и е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалвания акт. Ако едно вземане е предявено за защита като част от дължимо в повече, сила на пресъдено нещо се формира само за предявената част. Когато ищецът предявява за защита вземане, за което не е посочил, че е част от по-голямо, сила не пресъдено нещо се формира по въпроса за съществуването на вземането и размера му. Последващ процес за същото вземане под предлог, че ищецът впоследствие установил, че вземането е в по-голям размер, не може да се води, поради наличие на сила на пресъдено нещо. Въззивният съд не е постановил нещо различно от така установената практика, поради което няма основание актът му да бъде допуснат до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски окръжен съд № 2103/ 02.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 1921/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: