3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
С., 4.05.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседаниe на тринадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1724 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. С., подадена чрез пълномощника й – адв. И. Г. срещу въззивно решение № 118 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 11 111/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 16.02.2009 г. по гр.д. № 15 830/2008 г. в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] сумата 7 380 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по материалноправния въпрос: длъжен ли е работникът или служителят да връща суми за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, които е получил добросъвестно, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложено е решение по гр.д. № 3303/2001 г. на ВАС.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от [фирма], [населено място].
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 626/2004 г. на СГС [фирма] е осъдено на основание чл.344, ал.,1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ да заплати на жалбоподателката сумата 7 380 лв. и на основание чл.59 ЗЗД сумата 429.91 лв., както и 250 лв. разноски по делото. На 27.06. 2008 г. чрез съдебен изпълнител жалбоподателката е получила сумата 7 380 лв., като на 1.07.2008 г. по нареждане на дружеството сметката й в [фирма] е заверена със сумата 8 498.51 лв., включваща и сумата 7 380 лв. Приел е, че към 1.07.2008 г. С. не е била кредитор на дружеството по две изискуеми вземания за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и по чл. 220, ал.1 КТ сборът от които е равен на платената сума, а напротив сумата представлява сборът от вземанията, присъдени с влязлото в сила. Приел е, че поради това, че задължението вече е погасено жалбоподателката получава без основание сумата от 7 380 лв. и дължи да я върне – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че изложението към касационната жалба не съдържа основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС жалбоподателят трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Поставеният материалноправен въпрос: длъжен ли е работникът или служителят да връща суми за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, които е получил добросъвестно не е обуславящ за изхода на спора, тъй като не е включен в предмета на спора и не е разрешаван от въззивния съд. Жалбоподателката – ответница по насрещния иск е твърдяла, че получената на 1.07.2008 г. сума е сбора от две задължения на дружеството по чл.224, ал.1 КТ и чл.220, ал.1 КТ. Съдът е приел, че задължението на дружеството за сумата 7 380 лв.- обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е погасено чрез плащане на 27.06.2008 г. и на 1.07.2008 г. жалбоподателката е получила без основание сумата 7 380 лв., затова дължи нейното връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Приел, че не е установено към 1.07.2008 г. тя да е била кредитор на дружеството по две вземания за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и чл.220, ал.1 КТ.
Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая това основание не е налице, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 118 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 11111/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :