О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
[населено място] , 06.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1743/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Графика МС„ЕООД против решение № 510/27.02.2018 г. по гр.д.№ 5410/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е отменено решение № 336 / 17.01.2017 г. по гр.д.№ 18002/2014 г. на Софийски градски съд , в частта на същото, с която ЗАД „Армеец„ АД е осъдено да заплати на касатора застрахователно обезщетение за противозаконно отнемане на лек автомобил „ Ауди „, модел „ Кю 5” , с ДК № СА 50-89 СН ,ведно със законната лихва, считано от 12.11.2014 г. до окончателното му изплащане, за р а з л и к а т а о т 41 258 лева до размера от 58 940 лева, както и за р а з л и к а т а о т 4 284,88 лева до размера от 6 121,25 лева – присъдена мораторна лихва върху дължимото обезщетение , като предявените искове в тези им части са отхвърлени. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, доколкото липсва правна норма, предвиждаща намаляване на застрахователното обезщетение със съобразените от въззивния съд 30 % , нито такава уговорка е постигната между страните, в случай на неизпълнение задължение на застрахования, оказващо въздействие върху риска.Така,според касатора, се е достигнало до несправедлив правен резултат, тъй като присъденото застрахователно обезщетение не компенсира действително претърпените от застрахования вреди.
Ответната страна – ЗАД „Армеец„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно съдържанието на касационните доводи , сведени до твърдение за неоснователно занижаване на застрахователното обезщетение с 30 % , настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е приел, че в тежест на застрахователя е установяване причинна връзка между кражбата на застрахования автомобил и неизпълнението на задължението на застрахования да не съхранява т.нар „малък талон” в автомобила, последното безспорно установено по делото. Неустановяването на тази причинност е предпоставила отхвърляне възражението на ответника за пълна неоснователност на иска, поради наличие на изключен риск, на основание чл.211 КЗ / отм./.Приел е ,обаче, че поведението на застрахования, представлявайки нарушение на т.50.4 от Общите условия и бидейки от естество обективно да улесни извършването на кражбата, за което са изложени подробни мотиви, относно функцията на малкия талон, съставлява основание за намаляване на следващото се застрахователно обезщетение. Доколкото страните по застрахователното правоотношение не са определили конкретен размер на приложимата в тази хипотеза редукция, съдът е определил същата на 30 %, позовавайки се на обичайна практика на застрахователите в сходни случаи.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните два въпроса : 1 / По какви правила и норми следва да се ръководи съда, за определяне размера на редукция на застрахователното обезщетение ? ;2/ След като в Общите условия към застрахователната полица не е определен предварително размера на редукция на застрахователното обезщетение, има ли право съдът сам, по свой почин да редуцира обезщетението ? и 3/ След като не са връчени Общите условия, следва ли да се извършва редукция на застрахователното обезщетение ? Въпросите не са обосновани с позоваване на конкретна хипотеза на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , но са приложени няколко решения на състави на ВКС – по т.д.№ 627 / 2008 г. на ІІ т.о., по т.д.№ 652 / 2009 г. на І т.о. , т.д.№ 81/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 454 / 2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и определение по т.д.№ 679/2011 г. на ІІ т.о. , постановено в производство по чл.288 ГПК.
Третият от формулираните въпроси е напълно неотносим към решаващия извод на въззивния съд, за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, на основание чл.207 ал.2 пр. второ КЗ / отм./, по който извод единствено са формулирани касационни доводи за неправилност на въззивното решение. Довод за необвързаност с Общите условия на застрахователя – ответник ищецът действително е въвел с исковата молба, но доколкото въззивният съд не е изложил мотиви по същия, касаторът е следвало да въведе касационен довод за съществено процесуално нарушение, обосновавайки значение на произнасянето по такъв довод, за промяна на правния резултат, респ. да формулира процесуалноправен въпрос, относим към така допуснато процесуално нарушение. Невъвеждането на касационен довод с това съдържание изключва релевантността на формулирания трети въпрос , тъй като отговор на същия не е предпоставен от съдържанието на касационната жалба, при евентуалното й разглеждане по същество. При това, правото на застрахователя да намали застрахователното обезщетение е законодателно уредено, а не изводимо единствено и само като закрепено в Общите условия, приложими към застрахователното правоотношение.
Първите два въпроса удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ГПК, като относими към решаващия извод на въззивния съд, за наличието на основание за намаляване на застрахователното обезщетение, съгласно чл.207 ал.2 КЗ / отм./ във връзка с чл.50.4 от Общите условия на застрахователя, макар въпросите да са абстрактно формулирани спрямо обосноваването на въззивния съд относно приложения размер на редукцията – с обичайна практика в застрахователните правоотношения. Не се явява обоснован допълнителен селективен критерий по същите : приложените съдебни решения на състави на ВКС не разглеждат аналогична хипотеза, нито в отговора на правен въпрос, нито в казуалната си част. Касаторът не е обосновал хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , изискващи посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма и формирана по приложението й противоречива практика, или обосноваването на предпоставки за преодоляване на формирана еднозначна, но явяваща се неправилна съдебна практика, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 510/27.02.2018 г. по гр.д.№ 5410/2017 г. на Софийски апелативен съд .
ОСЪЖДА „Графика МС„ ЕООД, на основание чл.78 ал.8 вр. с ал.3 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на ЗАД„Армеец” АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: