О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София 08.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1931 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Надежда Иванова Иванова от [населено място] срещу определение №17681 от 30.09.2013г. по ч.гр.дело № 10824/2013г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г състав, с молба да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че определението не е съобразено с постановките на т.11 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция.
В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] счита жалбата за процесуално недопустима, алтернативното му искане е за оставяне без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна в процеса, поради което същата е процесуално допустима.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноски подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. В случая предмет на спора е неизпълнение на сключен между страните договор за финансов лизинг, като общия размер на дължимите по договора суми надхвърля сумата от 10 000 лв.
СГС се е произнесъл по частна жалба срещу определение, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК от СРС, като е намалил размера на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение от 2906.59 лв. на 300 лв. За да намали размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, СГС е приел, че на страната се присъждат заплатените по делото разноски, съгласно отразеното в договора за правна помощ. Счел е за правилно съображението на СРС за отхвърляне на молбата за намаление на разноските по възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, като направено след приключване на устните състезания в първата инстанция.
По основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираният от частният касатор въпрос до кой момент може да бъде направено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – въпросът да е обусловил правните изводи на съда по спора по конкретното дело. Решаващият извод на СГС за намаляване на дължимите от ответника разноски е съобразен с даденото в т.1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснение, че на възстановяване подлежат само направените /заплатените / разноски, но не и договореното между страната и адвоката възнаграждение.
В обобщение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17 681 от 30.09.2013г., постановено по ч.гр.дело № 10824/2013г. на Софийски градски съд, гражданско отделение ІІ –Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: