О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 31.05..2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.05.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 266/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. К. Т. против решение №350/29.10.2009г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №534/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №362/05.06.20009г. по гр.д. №194/2008г. по описа на Хасковски районен съд за отхвърляне на предявените от П. К. Т. против Г. С. К.,А. Г. К. и Т. П. К. ,действащ като ЕТ”Т”, също и против „Б”АД София,обективно съединените искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и член 431 ал.2 от ГПК/отм/.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материално правен въпрос:как влияе унищожаването с влязло в законна сила решение на покупко-продажба на недвижим имот,сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия,върху последващи наследствени правоотношение и прехвърлителна сделка на същия наследодател,извършена преди съдебното решение,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Б”АД София,в писменото си становище,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът П е единствен наследник на Т. Г. К. на 30.06.1997г.,която приживе на 01.02.1995г. продала процесния апартамент на купувача Г. К. М. ,като този договор за покупко продажба е бил унищожен изцяло с влязло в законна сила решение по гр.д. №135/1997г. по описа на Хасковски окръжен съд,като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Преди това обаче и след сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот с купувача Г. М. ,този имот по силата на нотариален акт №50 от 14.04.1995г. е продаден на ответницата Г,към този момент в законен брак с ответника А,като договора за покупко-продажба е сключен чрез пълномощника на продавачката Т. К. И. П. ,редовно упълномощен,върху който имот с нотариален акт №1495 от 03.12.2004г. е била учредена договорна ипотека за обезпечаване на част от вземането на четвъртия ответник-кредитодател на този договор Б. к. б. АД,учредено й от Г. и А. К. –трети задължени лица,за част от предоставения банков кредит на кредитополучателя Т. П. К. ,действащ като ЕТ”Т”,третия ответник по делото,като впоследствие видно от доказателствата по делото за удовлетворяване на вземането за този имот е насрочена публична продан по посоченото изпълнително дело. При анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че въпреки редовното упълномощаване на адвокат П,сключеният договор за покупко-продажба с ответниците Г,не е породил вещно-правен ефект,тъй като към момента на сключване на сделката имотът е бил извън патримониума на продавачката Т. К. Съдът обаче е взел предвид настъпилото впоследствие унищожаване на сключения договор за покупко-продажба от наследодателката на ищцата с Г. М. ,поради което собствеността се връща на предишния собственик-майката на ищеца Т. К. ,като към момента на смъртта й 30.06.1997г.,процесния имот вече е прехвърлен на ответниците К тази сделка не е нищожна,поради което ищецът не е станал собственик по силата на наследството,както и не е придобил същото по давност,твърдение което е останало недоказано.
Както бе посочено по-горе,касаторът твърди,че правния въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Тази хипотеза е налице,съгласно т.2 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на пленума на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВКС,постановени при условията на член 86 ал.2 от ЗСВ/ДВ бр.59/1994г.-отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговска колегии,на общото събрание на гражданската колегия,на общото събрание на търговската колегия или решение постановено по реда на ГПК,на каквито съдебни актове не се позовава касатора в изложението си.
Видно от цитираните,но неприложени с молбата решения на ВКС,на които касаторът се позовава в изложението си,същите са постановени от тричленни състави на ВКС по реда на отменения ГПК,а именно:
-решение №831/21.11.2003г. по гр.д. №81/2003г. по описа на ВКС,ІІго,според което продажбата на чужда вещ е действителна,вещите придобити от едноличен т. по време на брака му в резултат от неговата търговска дейност и включени в търговското му предприятие са негова лична собственост и
-решение №132/18.03.2009г. по гр.д. №1281/2008г. по описа на ВКС,Іго,според което едно лице може да предствалява друго по волята на представлявания и когато тази воля е опорочена,то от същия порок страдат и правните действия,извършени от пълномощника.
И. в тази връзка аргументи се отнасят до предвиденото в хипотезата на член 280 ал.2 т.2 от ГПК/т.3 от ТР №1/2009г./,която за да е налице,правният въпрос ,от значение за изхода на делото,трябва да е решен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,каквито са горепосочените решения на ВКС,по същия правен въпрос. Видно обаче от постановеното по същите от ВКС разрешения правен въпрос е различен,не е по идентичен казус с настоящия,формулиран от касатора,поради което тази практика е неотносима в настоящия случай и не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед гореизложеното по отношение на поисканото, с писмения отговор на ответника по касационната жалба Б. к. б. АД гр. С., присъждане на направените разноски в производството по член 288 от ГПК,съобразно приложения договор за защита и съдействие ,касационният съд приема, във връзка със заплатеното адвокатско възнаграждение и съобразно действителната и правна и фактическа сложност на делото и съобразно характера на настоящото производство,следва да се присъдят така направените от този ответник разноски в размер на 1000 лева.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №350/29.10.2009г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д. №534/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. К. Т. да заплати на Б. к. б. АД гр. С. сумата 1000 лева/хиляда лева/ разноски по делото за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: