О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр.София, 21.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
като разгледа докладваното от Б. Илиев гр.д. № 744/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане и на двете срещупоставени страни – Р. А. Б. (която вече е задължена да ползва фамилното име С. ) и на И. Б. Б. – за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 744/ 10.12.2009 г. по гр.д. № 799/ 2009 г. С посоченото решение частично е потвърдено решение на Врачански районен съд по гр.д. № 56/ 2009 г. в частта, в която бракът между страните е прекратен с развод по вина на двамата съпрузи и е постановено съпругата да носи предбрачното си фамилно име С. В останалата част въззивният съд е отменил първоинстанционният акт и е решил спора по същество, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца К. и Б. на бащата И. Б. , определил е режим на лични отношения с майката, осъдил е последната да заплаща месечно по 70 лв издръжка за всяко от децата и е разпределил ползването на семейното жилище между съпрузите.
Р. С. поддържа искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във всичките му части. И. Б. атакува решението само в частта му относно вината и ползването на семейното жилище.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от Р. С. , че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за критериите за предоставяне на родителските права в противоречие с практиката на ВКС. Не било съобразено, че интересите на децата са главен критерий при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права. Повдигнат е и въпросът може ли да се разпределя ползването на семейното жилище когато отношенията между бившите съпрузи са нетърпими. Според жалбоподателката този въпрос също е решен в противоречие с практиката на ВКС. В изложението си същата повдига и въпросите за необсъждане на нейните доводи, за превратно тълкуване на доказателствата и за неправилно извършен разпит на свидетел. Поради това иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му и уважаване на нейните искания.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от ответника И, че въззивният съд не е обсъдил многобройните доказателства за това, че противната страна е била единствено виновна за разстройството на брака и че същата съставлява опасност за децата, поради което не бива да й бъде предоставяно ползването на семейното жилище. Счита, че предоставянето на част от жилището за ползване на жената е станало в нарушение на критериите, формулирани в решение № 594/ 29.06.2004 г. на ВКС, ІІ г.о. На тези основания иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните ето него части.
Р. С. не е взела становище по жалбата на И. Б. И. Б. е депозирал отговор по касационната жалба на Р. С. , в който оспорва доводите на противната страна и поддържа, че в частта за родителските права и издръжката атакуваното решение е обосновано и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбите за допустими. Обаче искането за допускане на касационно обжалване и на двете страни е неоснователно.
По въпроса за предоставянето на упражняването на родителските права е повдигнат единствено въпросът за критерия, който ръководи съда при предоставянето. Твърди се, че по въпросът има противоречива практика, но е приложено единствено решение на ВКС, V г.о. по гр.д. № 5295/ 2007 г., в което въпросът за родителските права не е решен по същество. Съдебният акт на ВКС констатира допуснати от долната инстанция процесуални нарушения и връща делото за ново разглеждане, но не дава указания как и по какви критерии да бъде решен въпросът с предоставяне на правата. Не е налице противоречие между тези констатации и обжалваното въззивно решение, съответно не са налице основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице и твърдяното в изложението на Р. С. противоречие между съображенията на въззивния съд и тълкуването в ППВС 12 от 1971 г. В раздел ІІ т.4 от цитираното постановление изрично е посочено, че разпределянето на ползването на семейното жилище между бившите съпрузи е допустимо при техническа възможност и търпимост на отношенията между тях. Изяснено е кои отношения са нетърпими – свързаните с физически и морален тормоз, проявите на пиянство, разврат и други несъвместими с морала и интересите на децата явления. Въззивният съд не е констатирал никакви такива прояви и явления и затова е счел, че отношенията между съпрузите са търпими. Верността на констатациите му в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява. Проверява се дали на правни въпроси във въззивното решение не е отговорено по начин, който да противоречи на задължителната практика на ВКС, а такова противоречие няма. Няма противоречие и с приложените решения на ВКС по конкретни казуси, които решават въпроса с ползването на семейното жилище по начина, указан в ППВС № 12 от 1971 г.
Що се касае до твърденията на жалбоподателката за необсъдени нейни доводи и доказателства, както и за допуснати процесуални нарушения при разпита на свидетел, те също не могат да са основание за допускане на касационното обжалване. Тези твърдения могат да бъдат разглеждани ако обжалването бъде допуснато, но сами по себе си не могат да са основание за допускането. Поради това по жалбата на Р. С. касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
То не следва да бъде допуснато и по жалбата на И. Б. В изложението на жалбоподателя също се съдържат оплаквания за необоснованост, но не и формулировка на материални или процесуални въпроси, които да стоят в основата на правните изводи на решаващия съд. Доводите на касаторът са за неправилно решаване на конкретния правен спор – т.е. за грешен извод на съда, че той има вина за разстройството на брака и за това кому да се предостави ползването на семейното жилище. Няма обаче доводи за разрешаване на определен правен въпрос, които да стои в основата на тези (неправилни според касатора) изводи.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС). С. да се отбележи още, че не е приложено цитираното в жалбата решение на ВКС, така че съдът не може да прецени дали това решение съдържа съображения, които да са релевантни за правния спор, съответно дали те противоречат на мотивите в обжалваното решение.
С оглед изложеното касационното обжалване не следва да се допусне и по двете жалби, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 744/ 10.12.2009 г. по гр.д. № 799/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: