5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 11.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 555/2011 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. И., чрез адв. Д. Р. срещу решение от 01.06.2010 г. по гр.д. Nо 446/2007 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.07.2006 год. по гр.д. № 1524/2006 год. на Софийски районен съд, с което е признато по отношение на касаторката И., С. А. А. и В. Л. К., че Д. Л. К. е собственик на апартамент на партерния етаж, разположен в западната половина на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], състоящ се от стая, хол, кухня, баня-клозет и входно антре, с площ от 73.90 кв.м., заедно с ? идеална част от стълбището към задния вход, заедно с ? идеална част от общите части на сградата и от общия тавански етаж, която сграда е построена върху дворно място, съставляващо парцел …., кв….., по плана на [населено място], м.”Б.-М.”, като касаторката И., С. А. А. и В. Л. К. са осъдени да предадат владението на описания имот на Д. Л. К..
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Моли се за отмяна на въззивното решение и за решаване на спора по същество или за връщане на делото за разглеждане от друг въззивен състав.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК жалбоподателката е посочила, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси – губи ли наследникът по универсално завещателно разпореждане права над онази част, с която е намалено завещанието, по какви цени и към кой момент следва бенефициентът да заплати на наследника със запазена част възстановената част от наследството и по процесуалноправни въпроси – противопоставими ли са възстановените права на наследник на трети лица, придобили собствеността след вписване на исковата молба и единствено с договор за покупко-продажба може ли да се установи правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ог ЗС, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че Д. К. се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен с О. К. К., оформена с нотариален акт № …, том…, дело № …. от …. год. Този договор е сключен след като касаторката И. е предявила иск с правно основание чл. 30 от ЗН по отношение на О. К. К. за възстановяване на запазената част от наследството на Д. И. К., което включва и процесния имот.С влязло в сила решение са намалени завещателните разпореждания на Д. И. К., направени в полза на О. К. К. /завети на сграда с дворно място, находяща се в [населено място],[жк], [улица] и вилна сграда с дворно място в в [населено място], [улица]/ до размера на 235/750 идеални части от ? идеална част от двата имота.Кастораката И. предявява по отношение на Д. К. иск с правно основание чл. 37 от ЗН, който иск е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.Установено е със сила на пресъдено нещо, че Д. К. е заплатила на касатораката сумата от 235 лева и лихва от 95 лева и по този начин нейната запазена част от наследството на Д. К. е допълнена,поради което въззивният съд е приел, че въпреки че, Д. К. е придобила имота след вписване на исковата молба, по която е постановено решението по иска с основание чл. 30 от ЗН, то същата е станала собственик на процесния имот.В. съд е приел от събраните гласни доказателства, че касаторката и другите ответници владеят имота и не са ангажирали доказателства за наличието на правно основание, на което владеят имота.
На първо място следва да се отбележи,че касаторката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС,ТР на ОСГК или решение по чл.290 ГПК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото се позовава на решения на ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените материалноправни въпроси. И това основание не е налице.В настоящия случай касаторката е поставила материалноправни въпроси, свързани с това губи ли наследникът по универсално завещателно разпореждане права над онази част, с която е намалено завещанието, по какви цени и към кой момент следва бенефициентът да заплати на наследника със запазена част възстановената част от наследството, по които е представила решение № 1154 от 16.12.2008 год. по гр.д. № 4331 от 2007 год. на IV г.о., ВКС, решение № 604 от 28.09.1992 год. по гр.д. № 406 от 1992 год. на I г.о., ВС и решение № 599 от 17.11.2003 год. по гр.д. № 240 от 2003 год. на I г.о., ВКС, които не са в противоречие с атакуваното решение на СГС.В първото решение е прието, че наследникът по завещателно разпореждане губи права над онази част от наследството, с което е намалено завещанието. Възстановяването на запазената част няма обратно действие, поради което съсобственост върху завещаното имущество ще възникне от влизане в сила на решението по чл. 30 от Закона за наследството, само доколкото завещания недвижими имот се намира в патримониума на лицето, спрямо което е допуснато намаляване на завещателното разпореждане.В настоящия случай е предявен иск по чл. 30 от ЗН и са намалени завещателните разпореждания на Д. И. К., направени в полза на О. К. К. /завети на сграда с дворно място находяща се в [населено място],[жк], [улица] и вилна сграда с двроно място в в [населено място], [улица]/ до размера на 235/750 идеални части от ? идеална част от двата имота в полза на касаторката.Но решението, с което е възстановена запазената й час е постановено през 2004 год., а договорът за покупко-продажба, сключен между О. К. К. и Д. К. е оформена с нотариален акт № …, том …, дело № …. от ….. год., тоест процесния имот не е бил в патримониума на лицето спрямо, което е допуснато намаляване на завещателното разпореждане.Освен това в решението на ВКС хипотезата е различна, тъй като в това производство няма данни да е воден иск по чл. 37 от ЗН.А в настоящия случай кастораката И. е предявила по отношение на Д. К. иск с правно основание чл. 37 от ЗН, който иск е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.Установено е със сила на пресъдено нещо, че Д. К. е заплатила на касатораката сумата от 235 лева и лихва от 95 лева и по този начин нейната запазена част от наследството на Д. К. е допълнена. По отношение на другите две решения-решение № 604 от 28.09.1992 год. по гр.д. № 406 от 1992 год. на I г.о., ВС и решение № 599 от 17.11.2003 год. по гр.д. № 240 от 2003 год. на I г.о., ВКС, те също не са в противоречие с атакуваното въззивно решение.Това е така, защото предмет на това дело е собствеността и владението на имота. Намаляването на завещателните разпореждания на Д. И. К., направени в полза на О. К. К. /завети на сграда с дворно място находяща се в [населено място],[жк], [улица] и вилна сграда с двроно място в в [населено място], [улица]/ е предмет на иска по чл. 30 от ЗН и в това производство съдът със сила на пресъдено нещо е определил този размер на 235/750 идеални части от ? идеална част от двата имота в полза на касаторката и този въпрос не може да бъде пререшаван по друго дело. По поставените процесуалноправни въпроси, свързани с това противопоставими ли са възстановените права на наследник на трети лица, придобили собствеността след вписване на исковата молба и единствено с договор за покупко-продажба, може ли да се установи правото на собственост по иск с правно основание чл. 108 ог ЗС касаторката е представила решение № 1104 от 14.11.2006 год. по гр.д. № 1072 от 2005 год. на IV г.о., ВКС, в което се приема, че при извършени сделки с един имот, при спор за собственост решаващо обстоятелство е вписването на исковата молба, а не останалите актове, които подлежат на вписване.Решението на въззивния съд не противоречи на представеното решение на ВКС, тъй като то касае различна хипотеза, свързана с вписване на искови молби по предявен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен.В настоящия случай на ищцата е възстановена запазената част от нейния наследодател, но същата е допълнена и нейния иск с прано основание чл. 37 от ЗН е отхвърлен.Поради това въпреки, че покупко-продажбата на процесния имот е извършена през 2001 год. след вписване на исковата молба по чл. 30 то ЗН, то тази сделка е противопоставима на касаторката. В решение № 36 от 36 от 10.01.1963 год. по гр.д. № 1743 от 1962 год. на I г.о., ВС, се приема, че по поставения за разглеждане иск за собственост, съдът следва да разгледа и претенцията на ищеца за намаляването на завещателно разпорждане със спорния имот, извършено в полза на ответника.В това решение се разглежда друга хипотеза, различна от настоящата.На касаторката И. е възстановена запазената част и същата е допълнена и тези въпроси са решени с влезли в сила съдебни решения,а те не могат да бъдат предмет на настоящето дело.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.06.2010 г. по гр.д. Nо 446/2007 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: