3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№561
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 30 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. П. П. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. Г. Г. срещу определение № 127 от 16.11.2010г. по т. дело № 607/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на В. П. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 55 от 06.04.2009г. по в. т. дело № 47/2009г. на Апелативен съд Велико Т..
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Излага доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за нея е налице правен интерес да иска отмяна на въззивното решение и като е оставил молбата за отмяна без разглеждане, ВКС не е дал ясен отговор на въпроса: в кои случаи е налице надлежно представителство и в кои такова няма. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на частната жалбоподателка и провери данните по делото, приема следното:
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на въззивно решение № 55/06.04.2009г. по в. т. дело № 47/2009г. на Великотърновски апелативен съд, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима поради това, че сочената от молителката недобросъвестност на процесуалния й представител, не може да се свърже с някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1– т. 7 ГПК.
Определението е правилно. В молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение като основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са изложени следните обстоятелства: подаване на бланкетна и формална касационна жалба от процесуалния представител на молителката – адв. В. А., без точно и мотивирано изложение на касационните основания и непосочване в какво се състои искането; въпреки двукратно дадените указания от ВТАС и ВКС за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, процесуалният представител на молителката не е изложил основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационната жалба е върната; липсата на изпълнение на изричните указания на съда и непредставянето в срок на нужните за поетото представителство документи е в разрез с разпоредбата на чл. 11 от Етичния кодекс на адвоката и е довело до невъзможност молителката да осъществи правото си на касационно обжалване. С оглед изложените обстоятелства в молбата за отмяна е изразено становище, че тълкуването на понятието „надлежно представителство” следва да бъде разширено и да обхване не само формалното участие на адвокат, а и да бъде условие за осъществяване от негова страна на адекватно представителство. Законосъобразно съдебният състав на Второ отделение на ВКС, ТК е извършил преценка доколко твърдените обстоятелства могат да бъдат съотнесени към някое от основанията за отмяна, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК, и обосновано е приел, че сочената от молителката недобросъвестност на процесуалния й представител не може да се свърже с някое от основанията за отмяна.
Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е налице в следните хипотези: 1/ когато вследствие на нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото; 2/ страната не е била надлежно представлявана; 3/ когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Подаването на бланкетна и формална касационна жалба без точно и мотивирано изложение на касационните основания и непосочване в какво се състои искането, неотстраняването на нередовностите на касационната жалба и неизлагането на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК от процесуалния представител и в тази връзка разширяване на понятието „надлежно представителство” при твърдение, че е имало упълномощен процесуален представител, не могат да се квалифицират като основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и да обусловят допустимост на молбата за отмяна на посоченото от молителката основание. Поради това, че не са посочени кои съдопроизводствени правила са нарушени от въззивния съд, които да са лишили молителката от участие във въззивното производство, не е налице твърдение за първата хипотеза. Твърдението за упълномощен процесуален представител, който не е изпълнявал задълженията си във връзка с изготвяне и подаване на редовна касационна жалба и отстраняване на нейните недостатъци, не може да се квалифицира и по втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Факти и обстоятелства, относими към третата хипотеза, не са изложени. Правилни са изложените от съдебния състав съображения относно невъзможността за разширително тълкуване на съдържащите се в чл. 303 ГПК основания с оглед извънредния способ за защита срещу неправилни решения.
Поради това, че обжалваното определение е правилно, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪЖДАВА определение № 127 от 16.11.2010г. по т. дело № 607/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.