1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 13.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2159 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от С. М. П., чрез адв. П. С., АК – Велико Т., касационна жалба против решение № 70 от 28. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 1006/2017 г. на ОС – Велико Търново, с което е отменено решение № 372 от 23. 10. 2017 г. по гр. д. № 1372/2016 г. на РС – Горна Оряховица и е прието за установено, по предявения от М. Н. И. срещу С. М. П. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, че М. Н. И. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. С., [улица], съставляващ УПИ II-771, с площ от 130 кв.м., в кв. 72 по регулационния план на селото, ведно с построената в него къща със застроена площ 50 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м.
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради необоснованост на фактическите изводи и поради противоречие на правните изводи с чл. 23, ал. 1 СК, предвид неотчитане на обстоятелството, че преди сключване на гражданския брак страните са живели на съпружески начала заедно с трите си деца, родени преди брака, и съпругата е допринесла за придобиването, след сключване на брака, на процесния имот, като е полагала грижи за децата и работа в домакинството. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба М. Н. И. изразява становище за неоснователност на същата, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че ищецът М. И. и ответницата С. М. са бивши съпрузи, сключили брак на 20. 11. 2013 г., прекратен с развод, по взаимна вина, със съдебно решение влязло в сила на 9. 08. 2016 г. Не са сключвали брачен договор. Преди сключване на гражданския брак двамата са живели на съпружески начала, от което съжителство имат три деца: С., родена на 19. 04. 2004 г., А., родена на 29. 04. 2007 г., и Север, роден на 04. 08. 2008 г. На 9. 12. 2009 г., между ищеца М. И. и Р. и М. Б., бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот за сумата 5000 лв., платима в срок до 24 месеца от сключване на предварителния договор. Ищецът работил в Германия и с фактури от 31. 08. 2009 г., 07. 05. 2011 г. и 4. 11. 2011 г. му били изплатени общо 7412, 25 евро. На 9. 12. 2009 г., 13. 09. 2010 г., 30. 12. 2010 г., 18. 04. 2011 г. и 17. 11. 2011 г. ищецът М. И. внесъл по банкова сметка на М. Б. общо сумата 2564, 04 евро, равняващи се на 5014, 82 лв. На 5. 12. 2011 г., на гърба на предварителния договор, Р. Б. записала че сумата по предварителния договор от 5000 лв. е изплатена от ищеца. След сключване на гражданския брак, на 1. 08. 2014 г., с н.а. № 827/14 г., Р. и М. Б. продали процесния имот на ищеца М. И. за сумата 4647,90 лв., за която продавачите заявили, че е изплатена изцяло преди подписване на нотариалния акт. В периода 2004 г. – 14. 02. 2016 г. ответницата е получила сумата 12927 лв. по ЗСПД.
От правна страна е прието, че ищецът е изключителен собственик на процесния имот, тъй като, макар същият да е придобит чрез възмездна сделка сключена по време на брака, продажната цена е била изплатена от него преди брака, изцяло с негови лични средства. Прието е, че критерият за преобразуване на лично имущество е обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства, в който смисъл са мотивите към ТР № 5/29. 12. 2014 г. по т.д. № 5/13 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Прието е, че не е установено съпругата да е вложила лични средства при изплащане на продажната цена, а грижата по отглеждане на децата и работата в домакинството по време на фактическото съжителство преди сключването на брака не е от естеството си да отблъсне претенцията по чл. 23, ал. 1 СК. След като вложените за придобиване на имота средства са изцяло лична собственост на ищеца, то и придобитият с тези средства имот е негова лична собственост.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са следните:
1/. Лични ли са паричните средства, получени от единия съпруг по трудов или граждански договор преди сключване на гражданския брак, но по време на фактическото съжителство на семейни начала с другия съпруг, ако към получаване на тези доходи последният е полагал грижи по отглеждане и възпитание на общите им деца и е поддържал общото домакинство.
2/. Полагането на грижи по отглеждане и възпитаване на децата през време на фактическото съжителство на семейни начала, но преди сключване на брака, представлява ли принос по смисъла на чл. 21 СК.
3/. Дали положените през фактическото съжителство на семейни начала грижи по отглеждане на децата и работа в домакинството представляват принос за придобиване на недвижим имот през време на брака, на основание възмездна сделка, цената по която е платена преди сключване на брака, но в периода на фактическото съжителство на семейни начала, през който са полагани грижи за децата и работа в домакинството.
Твърди се, че разглеждането на така поставените въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а обсъждането им ще е от обществено значение, тъй като ще уреди последиците на разпространеното в съвременното общество фактическо съжителство на съпружески начала като алтернатива на съжителство въз основа на сключен граждански брак.
Така соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Разпоредбите на чл.чл. 21, 22 и 23 СК са ясни, непротиворечиви и недвусмислени, а по тълкуването им и във връзка с прилагането им има създадена богата съдебна практика със задължителен и незадължителен характер. По първия въпрос се приема еднозначно в практиката и теорията, че паричните средства, получени от единия съпруг по трудов или граждански договор, съответно вземанията за трудово възнаграждение или възнаграждение по граждански договор, са лично имущество, независимо от това дали са придобити по време на брака или преди това. Това следва и от редакцията на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК. По втория и третия въпроси се приема, че полагането на грижи по отглеждане на децата и работа в домакинството преди сключване на брака, през време на фактическото съжителство на семейни начала, не представлява принос по смисъла на чл. 21 СК и такъв извънбрачен принос не би могъл да бъде отчетен при предявен иск по чл. 23 СК. Семейният кодекс и съдебната практика не признават извънбрачния принос на единия съпруг, изразяващ се в грижа за децата и домакинството преди сключването на гражданския брак, в придобиването по време на брака на възмездно основание, но със средства лична собственост на другия съпруг.
Така създаденото в съдебната практика тълкуване не е неточно или погрешно, тъй като съответства на редакцията на закона и на смисъла и целите на нормативната уредба на имуществените отношения между съпрузите, поради което не е налице основание за промяната му. Искането на жалбоподателката то да се промени в посочения от нея смисъл не може да бъде уважено, тъй като по съществото си това искане се свежда до това да се извърши казуално тълкуване в разрез с действащото законодателство.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на М. Н. И. сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 28. 02. 2018 г. по в. гр. д. № 1006/2017 г. на ОС – Велико Търново.
ОСЪЖДА С. М. П. да заплати на М. Н. И. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: