О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
С., 18.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. ЧАНАЧЕВА
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 451/2011 година.
Производството е по чл.396, ал.2, пр. посл. ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. А. Тил, гражданин на САЩ против определение № 327 от 02.03.2011 г. по ч.гр.дело №521/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че счита , че „ жалбата е допустима” на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, „алтернативно” на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Посочил е, че в противоречие със закона и установената практика на ВКС, САС не бил „ осигурил възможност страната да участвува в процеса”,като са развити лаконични доводи и за това , че САС не бил изследвал „ задълбочено предпоставките за налагане на обезпечение на бъдещ иск”.Поддържано е още, че в практиката на САС въпроса за изискване на гаранция при налагане на обезпечение бил решаван противоречиво, като нямало единни критерии, по които да се преценява изискването за гаранция. Цитирани са номера на определения на САС, които са приложени. Касаторът е посочил, че в определението на САС били засегнати и съществени за точното прилагане на закона въпроси като ги е формулирал като – „ какъв е реда за връчване на съобщение на лице, което не е намерено на адреса…. Следва ли при преценка на предпоставките за налагане на обезпечение на бъдещ иск съда да изследва задълбочено, включително и чрез проверка на ноторно известни факти, налице ли е възможност за бъдещия ищец да установи правата си…, на какви критерии следва да отговаря наложената от съда обезпечителна мярка… задължен ли е съда винаги да определя срок в който да бъде заведен иска…”. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Дори и да се приеме, че общо посоченото, че въпроса за изискване на гаранция при налагане на обезпечение е релевантнен , въпреки че е поставен общо и не е съобразен с изричния законов текст определящ предпоставките за това – арг. чл.391, ал.1 и 2 ГПК, то налице е единствено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не обосновава изобщо довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е сочил задължителна практика в противоречие, с която въззивния съд е разрешил конкретен правен въпрос – актовете подробно изброени в т.2 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 / 2009г. Твърдяната хипотеза на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предполага установеност, на това, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове на ВКС, респ. ВС или съдилищата. Страната не обосновава довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- цитираните и приложени определения, третират различна фактическа и правна обстановка – различна евентуална основателност на исковете, различен интерес, различна обезпечителна нужда и различни обезпечителни мерки и тъй като страната чието задължение е това, не е сочила конкретно противоречие, нито е обсъждала различието между сравняваните актове и мотивираното от въззивния съд, в резултат на разрешаването на конкретен правен въпрос, а се е ограничила само до изброяването им, а някои от актовете просто ги е приложила към жалбата, то и същата не обосновава довод за наличие на обсъжданата хипотеза.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито поставените хипотетични въпроси.
Изложените доводи за нарушение на съдопроизводствените правила, както и за неправилност на изводите на въззивния съд са неотносими към лимитивно и изчерпателно посочените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 327 от 02.03.2011 г. по ч.гр.дело №521/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: