О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр.София, 18.09.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5258 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 23.05.2013г. по гр.д.№1448/2013г., с което АС София е потвърдил определение за прекратяване производството по иск на С. Х. с правно основание чл.439 ГПК като недопустимо.
Жалбоподателят – С. Х. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определние, моли да бъде отменено същото и да бъде разгледан по същество предявения от него иск.
Ответницата Н. Х. Ч. поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С исковата молба от 28.02.2011г. С. Х. е поискал да се приеме за установено по отношение на Н. Х. и Д. А., че не им дължи сумата 256 897 лева по изълнителен лис, издаден по гр.д.№1735/2006г. на АС София и да бъде осъден последния да му предаде собствеността на п1/2идеална част от апартамент в [населено място]. С определение от 12.02.2013г. ГС София е прекратил производството по иска с правно основание чл.439 ГПК като недопустим, тъй като ищецът не е посочил факти, които да са настъпили след постановяване на влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист за спорната сума, в съотвествие с разпоредбата на закона и трайната практика на ВКС.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване производството по исковете, съдът е изложил съображения за това, че за да е допустим иск по чл.439 ГПК ищецът следва да сочи наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното производство по спора, във връзка с който е издаден изпълнителен лист. Счел е, че такъв факт не представлява влязлото в сила съдебно решение, с което е отречено правото на Н. Ч. да получи претендираното от частния жалбоподател вземане, тъй като жалбоподателя разполага с правната възможност да си получи обрано внесената от него сумата от частния съдебен изпълнител, по чиято сметка се намира последната.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. На поставеният от жалбоподателя въпрос за това, кога е допустим иск по чл.439 ГПК е даден отговор в практиката на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса в съответствие със същата, изразена и в определение от 25.03.2011г. по ч.т.д.№157/2911г., ІІ г.о. и от 17.04.2009г. по ч.т.д.№239/2009г., ІІ т.о. на ВКС, която е в смисъл, че отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е аналогична на чл. 255, изр. 2 ГПК (отм.), поради което при приложението на чл. 439 ГПК, следва да се приложи установената съдебната практика по чл. 255 ГПК (отм.). Прието е, че отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността изпълняемото право да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, основан на такива факти, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивния съд в обжалваното определние.
Налице е съдебна практика по поставения от жалбоподателя въпрос за точното приложение на разпоредбата на чл. 439 ГПК и не се налага установяване на нова такава, както неоснователно се иска от последния, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.05.2013г. по гр.д.№1448/2013г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: