О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр. София, 19.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря……………………………………………………… и с участието на прокурора, ………………………………………………………като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2448 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК /във вр. чл. 15, ал. 2 ГПК и чл. 8, ал. 1 ЗМТА/.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6031/25.ІV.2016 г., подадена от [фирма]-София чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1248 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 12.ІV.2016 г., постановено по гр. дело № 1551/2016 г., с което – „поради неповедомственост на спора” – е било прекратено първоинстанционното пр-во по т. д. № 2681/2015 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-13, образувано по осъдителния иск на настоящия частен жалбоподател против ответното [фирма]-София за присъждането на сума в размер на 19 564.67 евро.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на САС, търговецът частен касатор претендира отменяването му и присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар за настоящето частно пр-во в размер на сумата от 500 лева.
Към настоящата си частна касационна жалба подателят й [фирма] е приложил „Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 и чл. 281 ГПК”, в което обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който САС да се е произнесъл с атакуваното определение, търговецът се позована на противоречие между последното, от една страна, и съдебна практика – от друга, обективирана както в Опр. № 7/10.І.2009 на ІІ-ро т.о. на ВКС по ч. т. дело № 541/08 г., така и в Опр. № 9/8.І.2013 г. на ОС-Сливен по т. д № 117/2012 г., в Опр. № 19/14.І.2013 г. на ОС-Сливен по т. д. № 100/2012 г., както и в Опр. № 31/17.І.2013 г. на ОС-Пазарджик по т. д. № 167/2012 г., но без да се ангажират доказателства, че последните три съдебни акта на окръжни съдилища са влезли в сила.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на общото оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на САС, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 258.46 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на значим за изхода на делото въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат наведените от търговеца частен касатор допълнителни предпоставки за това /в случая всичките три по чл. 280, ал. 1 ГПК/.
При този изход на делото в настоящето частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация [фирма]-София искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, частният касатор [фирма]-София ще следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на сума от 1 258.46 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1248 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 12.ІV.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1551/2016 г.
О С Ъ Ж Д А частния касатор [фирма] /ЕИК / със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК / със седалище и адрес на управление в [населено място] СУМА в размер на 1 258.46 лв. (хиляда двеста петдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2