О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 21.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.06 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1103 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма]/н/ чрез синдика Милена Д., чрез адвокат Д. Х., с вх.№8723 от 11.09.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 10.09.2012 г., срещу решение №1479 от 10.08.2012г. по т.д.№344/ 2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта с която е оставено в сила решение №42 от 16.11.2011 г. по т.д.№2115/2006 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ, 3 състав, с което е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу [фирма] иск с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.37, ал.3, ЗОЗ за обезщетение за причинени вреди от продажба на заложено имущество, при която банката е действала недобросъвестно. Софийският градски съд е отхвърлил изцяло предявения иск в размер на 3 953 997 лв., като е приел, че банката е действала добросъвестно. Позовал се е на практиката на ВКС, съобразно която разликата между получената по реда на чл.37 ЗОЗ продажна цена и действителната пазарна цена не съставлява вреда за залогодателя и не може да се претендира като обезщетение. С въззивното решение в обжалваната част Софийският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че банката- кредитор е действала добросъвестно и е положила грижата на добър търговец по смисъла на чл.37, ал.3 ЗОЗ. Приел е още, че недвижимите имоти с оглед особеното им предназначение, следва да бъдат оферирани само на купувачи, занимаващи се с дейност, аналогична на тази на ищцовото дружество. Отчел е и затруднението за намиране на купувач, поради изискването на чл.37, ал.2 ЗОЗ за заплащане на пълния размер на цената на депозитаря, която следва да се заплати с налични парични средства. Съобразно това изискване готовност е изявил само купувачът [фирма]. При преценката за добросъвестността на банката съдът е отчел и обстоятелството, че банката е възложила на лицензиран оценител извършване на оценка на движимите вещи и недвижими имоти, които оценки са послужили за ориентир на продажните им цени. При преценката дали са нанесени вреди на ищцовото дружество, съдът е обсъдил, че машините са продадени на цена от 481 770.29 лв., равна на дадената такава от лицензираните оценители, а определената им към момента на продажбата от съдебно оценителната експертиза „нетна реализируема стойност”/ликвидационна стойност/ е по-ниска, в размер на 373 317 лв.
По отношение на недвижимите имоти, продадени на цена от 1 048 137 лв., е обсъдено от съда, че тази продажна цена е по-висока от дадената им оценителната стойност от 967 000 лв., но е по-ниска от тази дадена от вещото лице инж. Р.Г. в общ размер на 1 837 485 лв., съобразно статута им земеделски земи. Въпреки това, обаче, с оглед конкретните действия на кредитора по разгласяване на продажбата сред дружества с аналогична дейност на [фирма]/н/, дадените оценки от лицензираните оценители и негативното въздействие на изискването на чл.37, ал.2 от ЗОЗ върху продажните цени, съдът е приел, че банката-кредитор е действала добросъвестно.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона- чл.37, ал.3, ЗОЗ и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда доводи, че въззивният съд не е изложил мотиви по отношение на двете цесии, с които вземания на ищцовото дружество в общ размер за 74 697.84 лв. са продадени на обща цена от 5 563.08 лв. Подържа, че неправилно в противоречие и на съдебната практика, е прието, че банката е действала добросъвестно, защото не е надлежно разгласила продажбите на лица, извън кръга от тези, развиващи птицевъдство, като счита, че това обстоятелство е от особено значение при продажбата на недвижимите имоти. Подържа още, че неправилно, в нарушение на чл.2, т.3 ЗСПЗЗ е възприето заключението на в.л. Р.Г., тъй като само фактът на извършено строителство в имотите изключва определянето им като земеделски.
Като значим за изхода на делото поставя въпросът за „наличието или не на добросъвестност по смисъла на чл.37, ал.3, ЗОЗ досежно действията на заложния кредитор- [фирма]”, като спрямо него подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Като втори материалноправен въпрос касаторът сочи възприемането от съда на вида на продаваните недвижими имоти като земеделски земи, поради което и неправилно е кредитирано заключението на вещото лице инж. Р. Г., определящо стойността им като такива. С оглед представените решения на ВКС, подържаното допълнителното основание за достъп до касация по посочения от жалбоподателя като втори значим за изхода на делото правен въпрос, може да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Общо поставеният от касатора въпрос за „наличието или не на добросъвестност по смисъла на чл.37, ал.3 ЗОЗ досежно действията на заложния кредитор- [фирма], без да е свързан с конкретно причинените на дружеството вреди и доколкото те са резултат на конкретни виновни действия на банката кредитор, не може да представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Законът не въвежда конкретен регламент как следва да се разгласяват и извършват продажбите на заложеното имущество. Изискуемата се добросъвестност на кредитора е дефинирана от чл.37, ал.3, ЗОЗ чрез полагане грижата на добрия търговец. И това не е случайно, защото тази изискуема се грижа намира конкретно проявление в конкретните действия или бездействия на кредитора. За да е се извърши преценка дали Софийският апелативен съд в противоречие с представената съдебна практика е приел, че банката е действала добросъвестно при продажбата на заложеното имущество, касаторът е следва да го формулира с оглед на тръдяната от него проявна форма на тази недобросъвестност. Съгласно т.1 от ТР1-2010 ОСГКТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от обстоятелствената част на касационната жалба. Чрез преповтаряните в изложението по чл.284,ал.3 ГПК доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон касаторът фактически смесва основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже селектирането на касционната жалба. Доколкото липсва конкретно зададен въпрос от значение за изхода на делото, не може да се извърши преценка за противоречивото му разрешаване в приложената съдебна практика. Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. В приложените решения №40 от 13.04.2011 г. по т.д№448/2010 г. на ІІ Т.О., Решение №6 от 02.02.2009 г. по т.д.№337/2008 г. на І Т.О. ВКС се е произнесъл по конкретния въпрос дали разликата между цената, по която е продадено заложното имущество по реда на ЗОЗ и действителната пазарна цена на същото не представлява вреда за длъжника, ако кредиторът е изпълнил задълженията си по чл.34 и чл.37 ЗОЗ и е положил грижата на добър стопанин. В тях е изследвано конкретното проявление на дължимата грижа при оповестяването и провеждането на продажбата, каквато конкретизация в поставения въпрос липсва.
Дефинирането на добросъвестността чрез изпълнение, р.п. неизпълнение на конкретните задължения на кредитора, поради строгата им индивидуалност, не може да представлява въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Твърдяното от касатора допуснато нарушение на чл.2, т.3 ЗСПЗЗ във вр. с нарушение на чл.157, ал.3 ГПК, отм., р.п. на чл.202 ГПК относно възприемането от съда на заключението на в.л. инж.Р.Г., въобще не съдържа формулиране на значим за изхода на делото правен въпрос, разрешен от въззивния съд при наличие на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Позоваването на нарушения на материалния и процесуален закон е относимо към евентуална неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, по коя ВКС в настоящето производство не може да се произнесе. При това вещото лице е определило стойността на имотите съобразно статута им на земеделски земи, поради липсата на официално проведени процедури за промяна на предназначението им, местонахождението им извън урбанизираната територия на населеното място и че само част от тях са заети със сгради и съоръжения. По тези характеристика на имотите и доколко те определят качеството им на земеделски земи, касаторът въобще не е поставил правни въпроси. Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Приложените решения №399 от 19.06.2009 г. по гр.д.№5960/2007 г. на ІІІ Г.О. и решение № 89 от 11.02.2009 г. по гр.д.№6440/2007 г. на ВКС, І Г.О. са постановени при друга фактическа обстановка. С тях ВКС се е произнесъл доколко са налице основанията за възстановяване собствеността върху бивши земеделски земи при приложението на чл.17аЗППДОбП и чл.10б ЗСПЗЗ.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1479 от 10.08.2012г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав по т.д.№344/ 2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта с която е оставено в сила решение №42 от 16.11.2011 г. по т.д.№2115/2006 г. на Софийския градски съд.
В останалата част въззивното решение като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: